Джоузеф: Виждаш ли нещо?
Адам: Мда.
Джоузеф: Какво?
Адам (по-силно): Кораб, по-голям от планина, напредва към оградата. Издига се над водата, о, Господи, той лети, натъкнали сме се на летящ съд. Оръдията му сочат право към главите ни! Боже мой, всички ще загинем!
Джоузеф: Добре де, само попитах. Нали знаеш, че записват разговорите?
Адам: Никой не ги прослушва.
Джоузеф: Откъде си сигурен?
Адам: Ако следяха бръщолевенето ми, досега да са се намесили.
Джоузеф: Светиш, човече!
Адам: Зная.
Джоузеф: Натисни жълто, после оранжево.
Адам: Ъхъ. Просто изчаквам.
Джоузеф: Започвай! После ще ти е трудно да го запомниш.
Адам: Оранжево, синьо, зелено… да почакаме… два пъти оранжево. Ще се справя.
Джоузеф: (неспокойно): Натискай, човече.
Адам: Давай ти!
Джоузеф: Не ми е разрешено. Твоите бутони са.
Адам: Че кой ще разбере?
Джоузеф: Аз.
Адам: Хайде!
Джоузеф: Не го помня!
(Чува се сигнал.)
Джоузеф: Десетте секунди изтекоха! Не е честно, Адам! Ще ни накажат и двамата. Знаеш как е.
Адам: Няма да ни накажат.
Джоузеф: Натисни бутоните!
Адам: Добре де, добре. (Бавно, за да го подразни.) Натискам ги. Жълто, оранжево, синьо, зелено, оранжево, оранжево, зелено, жълто и червено… дали не беше зелено, забеляза ли?
Джоузеф: Ще те застрелям, не се шегувам!
Адам: Червено.
(Бръмченето спира.)
Адам: Е, успокои ли се?
Джоузеф: Защо винаги създаваш проблеми?
Адам: От скука. За да не заспя.
(Дълга пауза. Чува се чукане на клавиши.)
Джоузеф: Мислиш ли, че има оцелели отвъд?
Адам: Откога даваш караул тук?
Джоузеф: Пет години.
Адам: Колцина си застрелял?
Джоузеф: Трима-четирима. Течението ги довлече… Искам да кажа, знаеш какво…
Адам: На север забелязали нови въздухоплавателни съдове.
Джоузеф: Просто слухове май.
Адам: Всичко е слухове.
Джоузеф: Като се замисля, доста време мина от чумната епидемия. Останалите сигурно са развили имунитет. И може би се опитват да изграждат наново. Логично е.
Адам:: Или просто умират бавно.
Джоузеф: Последните не ми се сториха болни.
Адам: Нали знаеш, че ни записват?
Джоузеф:(поразтревожено): Нали каза, че не слушат.
Адам: Освен ако не стане нещо.
Джоузеф: Какво например?
Адам: Да се смахна и да те разстрелям.
Джоузеф: Тогава ще ми е все тая дали ще прослушат какво си говорим, или не.
Адам: Значи няма от какво да се страхуваш.
Джоузеф: Мислиш ли, че хората там са започнали да строят наново?
Адам: Замислял ли си се защо онези, които ни изпращат да убиваме, никога не отвръщат на огъня? Според мен войната и чумата са ги върнали хиляда години назад. Новите въздушни кораби сигурно са големи балони. Мисля, че само това могат да направят.
Джоузеф: Знаеш ли за какво си мечтая?
Адам: За какво?
Джоузеф: За една кока-кола.
Адам: Аз не си падам чак толкова по колата.
Джоузеф: Че как така? Сигурно си опитвал по празници.
Адам: Най-обикновена напитка.
Джоузеф: Нали знаеш, че едва са възстановили рецептата. В последния момент, преди да изгубим връзка, някой се сетил да я поиска. Всеки си мислел, че другите я знаят.
Адам: Ама че си лековерен! Колата си е най-обикновена напитка.
Джоузеф: Не съм съгласен… А ти за какво си мечтаеш?
Адам: За жена.
Джоузеф: Жена?
Адам: Тук и веднага. Можеш да погледаш. Колко често се виждаш с жена си?
Джоузеф: Знаеш, че не бива да говорим за това.
Адам: Не ни позволяват много неща, Джоузеф. Нали така? Обзалагам се, че по-често се виждам с жени, макар да не съм женен.