Ако все още имаше някакви съмнения, че зверствата, извършени в това мазе, са дело на Ментора, тези съмнения се разсеяха напълно, когато двамата детективи прочетоха новото му „стихче“.
В тази душа никоя болка няма да бъде по-силна от болката да загубя теб.
Хънтър смъкна ципа на гащеризона си, извади мобилния си телефон и бързо направи две снимки на изречението, а после се приближи до стената, за да го огледа по-внимателно.
— Това е кръв — заяви той и по врата му полазиха тръпки на безпокойство.
— Да — потвърди доктор Слейтър.
Хънтър отстъпи назад и отново погледна локвата кръв на пода.
— Кръвта на жертвата. — Това пак не беше въпрос.
— Най-вероятно, освен ако убиецът не е донесъл няколко пликчета нечия друга кръв. — Доктор Слейтър леко наклони глава надясно. — И предвид сцената тук и онова, което видяхме на предишните местопрестъпления, това не би изненадало никого, нали? Но все пак, за потвърждение, ще трябва да изчакате лабораторните резултати.
— Това е още една промяна в метода му на действие — обърна се Хънтър към Гарсия, който кимна.
— Имаш предвид използването на кръв за писане? — попита доктор Слейтър. — Да напише думите на стената вместо на листче хартия?
— Да, и това също — отвърна Хънтър. — Но има нещо друго, което е много по-важно. При предишните две местопрестъпления — обясни той, — убиецът беше принудил жертвите си да напишат редовете от „стихотворението“ му, преди да ги убие, но това изречение е написано с кръв… вероятно кръвта на жертвата. — Хънтър поклати глава. — Няма начин да го е написала жертвата.
— Никакъв шанс — съгласи се Гарсия.
— Тогава това трябва да е почеркът на убиеца — каза доктор Слейтър.
Хънтър кимна.
— И вероятно затова думите са написани с печатни букви, не ръкописни. Така графологичният анализ е много по-труден.
В стаята настъпи мълчание за момент и после Гарсия отново заговори.
— Отрязаните части на тялото открити ли са? — попита той и инстинктивно се огледа наоколо.
Доктор Слейтър избърса потта от челото си. Топлината от прожектора постепенно превръщаше в сауна мазето, което беше звукоизолирано.
— Още не. — Тя поклати глава. — Но търсим.
— А мобилният телефон на жертвата? — попита Хънтър. — Намерен ли е?
Доктор Слейтър отново поклати глава.
— Няма го тук долу, нито в дневната или в кухнята. Още не сме огледали останалата част на къщата.
Хънтър заобиколи локвата кръв, за да се върне до стълбите.
— Ще се махнем от главите ви и ще ви оставим да довършите работата си тук, Сюзан, но аз ще остана още малко, затова, моля те, кажи ми, ако откриете нещо ново.
— Разбира се — отговори доктор Слейтър. — Навън ли ще бъдеш?
— По-късно, да, но първо искам да говоря със съпругата на жертвата. Доколкото разбрах, тя е намерила трупа.
— И аз така разбрах — потвърди доктор Слейтър. — Но тя е в шок, Робърт. Няма да получиш никаква информация от нея… не и днес.
— Няма да я разпитвам — отвърна Хънтър и качи първото стъпало. — Ще я предупредя.
55.
Хънтър и Гарсия се качиха в кухнята. Карлос отново насочи вниманието си към розовите листенца на пода и тежко въздъхна.
— Знаеш ли — каза той, гласът му прозвуча уморено. — Преди малко, когато казах на криминалиста долу, че има причина убиецът да е закачил двата омара за бедрата на жертвата… — Гарсия поклати глава. — Не съм сигурен дали наистина го мисля или само превключих на „автоматично говорене на ченге“.
Хънтър спря и го погледна изпитателно.
Гарсия повдигна рамене.
— Не знам, Робърт. Видяхме две местопрестъпления преди това и нямаше никакво животно или морско същество, или насекомо, нито някакви други форми на живот, освен самите жертви, чиито убийства сами по себе си бяха умопомрачителни. — Той се подпря на умивалника в кухнята. — Започвам да си мисля, че може би в нищо от това не е вложено никакво значение. Ами ако убиецът е най-обикновен психопат и се опитва да надмине себе си с всяко следващо убийство? Ами ако всичката тази жестокост… свръхсложният метод на действие… посланията, които оставя… омарите в този случай… откачените, извратени методи на убиване… ами ако прави всичко това само за да се бъзика с нас? Защото в днешно време всеки, който гледа телевизия, знае, че детективите обръщат внимание на всичко, намерено на местопрестъплението. — Гарсия посочи розовите листенца на пода. — И сега убиецът избра мъж за жертва. Още една голяма разлика от другите два случая. — Гарсия се почеса с двете си ръце по брадичката. — Някаква луда част на съзнанието ми си представя как този извратеняк седи в стая, ближе крема от бисквити „Орео“ и си говори… — Той изрече с глуповат глас: — „Сетих се, ще отида в супермаркета, ще купя два омара и ще ги оставя на следващото местопрестъпление. Нека видим какво щураво обяснение ще измислят ченгетата.“