— Да, така мисля. — Хънтър наклони глава настрана в някак обезсърчен жест. — Все още работим по въпроса как и до каква степен.
Барбара кимна и пак се обърна към таблото.
— Това ли са единствените рани на жертвата? Няма ли травми по главата? Следи от душене? Други разрези? Нищо друго ли?
— Не — отговори Гарсия. — Трябва да изчакаме доклада от аутопсията, за да бъдем сигурни, но теорията е, че е умрял от кръвозагуба.
Капитан Блейк се вгледа отблизо в двете рани на Оливър Грифит, но погледът ѝ се задържа само две секунди, защото стомахът ѝ се преобърна. Тя потрепери и отмести очи встрани.
— А каква е теорията за омарите? Защото това изглежда напълно откачено.
Гарсия и Хънтър се спогледаха, но никой от тях не предложи отговор на капитана.
— Искам да кажа — настоя тя, — очевидно е, че убиецът не е използвал омарите, за да причини раните, затова защо са там? Като част от урока „какво е страх“ на убиеца? Имала ли е жертвата фобия от омари? Били ли са използвани като психично изтезание, за да засилят ужаса на жертвата?
— Все още не знаем причината за омарите, капитане — отговори Хънтър. — Права си, убиецът наистина иска страха на жертвите си, но убитият не е имал фобия от омари. Проверих. И не е бил алергичен към тях.
Капитан Блейк отстъпи крачка назад от таблото.
— И сме сигурни, че нищо подобно на това не е намерено на предишните две местопрестъпления? Може би скрито някъде, не в тялото на жертвата?
— Сигурни сме — потвърди Гарсия.
Капитан Блейк вдигна ръце в жест „Какво, по дяволите“…
— Тогава единственото, което свързва трите местопрестъпления… трите убийства, е това? — Тя посочи снимка с думите, които бяха написани на стената в мазето на Оливър и Джоузи Грифит. — Редове, цитирани от нещо, и нямаме представа кой е източникът? — Барбара отпусна ръце, сякаш се предава. — Доколко сигурни сме, че извършителят е същият?
— Сто процента, капитане — отвърна Хънтър и посочи списъка със седемте етапа на метода на действие на убиеца, закачен на таблото. — Методът му на действие е твърде сложен, за да бъде имитиран… и за да е поредица от извратени случайни съвпадения. Убиецът е един и същ. Няма съмнение.
Капитан Блейк бързо прочете опростения вариант на списъка на таблото.
Първо — страх
Второ — залавяне
Трето — бележка/стих
Четвърто — изтезаване
Пето — убиване
Шесто — постановка
Седмо — последици
— Имам въпроси — обърна се капитан Блейк към Хънтър и повдигна вежди. — Първият етап, страх. Това потвърдено ли е при новата жертва?
— Чакаме файловете от мобилния оператор на Оливър Грифит, „Веризон“ — отговори Гарсия, който се присъедини към капитан Блейк и партньора си пред таблото със снимките. — Поисках ги рано тази сутрин и им дадох ясно да разберат, че ако има някакви снимки, видеоклипове или аудиофайлове, прикрепени към съобщенията, които той може да е получил четиресет и осем часа преди смъртта си, задължително трябва да ги включат.
— Кога ще ги изпратят? — попита Барбара.
— Утре, ако имаме късмет.
Тя отново погледна списъка.
— Добре, друг въпрос. Защо убиецът изведнъж е променил метода си на действие? Този път той не е принудил жертвата да напише реда от стихотворението, или каквото е там, върху лист хартия, а го е надраскал на стената.
— И убиецът вероятно е използвал кръвта на жертвата, за да го напише — добави Гарсия. — Това също чака потвърждение от лабораторията.
Капитан Блейк наклони глава и погледна Гарсия.
— Тогава това означава, че не го е написала жертвата. Убиецът ли го е написал?
— Така предполагаме.
— Това е значителна промяна в първоначалния му метод на действие, нали? — Капитан Блейк отправи въпроса си към двамата детективи. — Поне що се отнася до третия етап. Защо би го направил?
— Точно това обсъждахме, когато дойде, капитане — отговори Гарсия.
— Добре, и?
— И още не сме стигнали до никакви заключения — каза Хънтър. — Но ако се замислиш, това не е точно промяна в метода на действие, капитане. Убиецът сякаш… се адаптира.
— Адаптира се?
Хънтър кимна.
— Извършителят го направи и преди — от първото убийство към второто и сега от второто към третото.
Погледът на капитан Блейк се стрелна обратно към таблото, първо към бележката на Мелиса Хоторн, после към тази на Кирстен Хансен и накрая към думите на стената в мазето на Оливър Грифит.
— Не разбирам — каза тя. — Двете предишни бележки са написани на хартия и също така потвърдихме, че са написани от самите жертви. Как се е „адаптирал“ от първата към втората бележка?