— Медиите?
— Странно е, но има логика — отбеляза Гарсия, който най-после проследи реда на мисли на партньора си.
Барбара се обърна и го погледна.
— В интерес на истината, капитане — обясни Гарсия, — убиецът реално няма как да знае дали „посланията“ му са намерени, или не. Първата бележка беше оставена в тялото на жертвата. Както обясни Робърт, беше открита едва по време на аутопсията, но можеше да бъде пропусната. Имали сме случаи, когато по една или друга причина, важни улики не са били открити по време на аутопсията. — Той повдигна рамене.
— Единственият начин убиецът да знае със сигурност дали първата бележка е била намерена, или не — каза Хънтър, — е извършителят да има човек в нашия екип, а е сигурно, че няма, или ако в медиите се появи нещо.
— Но не се е появило — рече Гарсия, — защото не сме споменавали нищо. Единствените, които знаем, сме ние и доктор Хоув. Дори екипът криминалисти на първото местопрестъпление не знаят.
— Нека предположим, че убиецът е помислил, че първата бележка не е била открита — продължи Хънтър. — И затова при второто убийство извършителят решава да опрости нещата и слага бележката някъде, където може да бъде намерена по-лесно — в ръката на жертвата — но в медиите пак не се появява нищо.
— Почакай… почакай — спря го капитан Блейк. — Ако убиецът е искал посланията му да се появят в медиите, нямаше ли да е много по-лесно да ги изпрати до тях, анонимно? Това се е случвало много пъти.
— Вярно е — съгласи се Гарсия, — но медиите не биха могли да отпечатат или да съобщят нищо, преди първо да се обърнат към нас за потвърждение, защото всичко, което получат анонимно, може да е измама… някой, който търси внимание. Това също се е случвало много пъти.
Капитан Блейк не оспори думите му.
— И ако ние не искаме посланията да бъдат оповестени — продължи Гарсия, — за да не се всява излишен смут в града, трябва само да отречем съществуването им.
— Втората бележка обаче беше намерена на местопрестъплението — каза Хънтър. — От доктор Слейтър и екипа ѝ. Това означава, че кръгът от хора, които знаят за бележката на убиеца, се е увеличил с няколко човека. А както на всички ни е известно, колкото повече хора знаят нещо поверително, особено в случай на убийство, толкова по-голяма е вероятността информацията да изтече към медиите.
Капитан Блейк най-после започна да разбира.
— Но въпреки по-широкият кръг от хора, които знаят за бележките, в медиите пак не се появява нищо.
— Именно — потвърди Хънтър. — Защото хората, които знаят, все още са много надеждни. Никой от екипа на доктор Слейтър не би съобщил подобна информация на медиите или на някой друг. И това означава, че след втората бележка убиецът пак не е имал достоверен начин да разбере дали посланията му са имали желания ефект, защото истината е, че всеки извършител, който оставя такива неща на местопрестъплението — той посочи трите снимки на бюрото си, — търси някакъв ефект.
— И затова при третата жертва — каза капитан Блейк, — убиецът написва посланието си на стената, така че още повече хора да го видят или да чуят за него.
— Точно така — съгласи се Хънтър. — Първият полицай на местопрестъплението плюс всеки друг, който слезе в мазето — помощник-шерифи и детективи от Шерифската служба, приятели на семейството, екипът за почистване, да не споменавам за всички други, на които тези хора може да кажат. Нещо подобно не би останало дълго в тайна.
Барбара докосна слепоочията си и погледна Хънтър.
— Добре, да речем, че си прав, Робърт. Защо убиецът би искал да привлече вниманието на медиите? Какво би спечелил?
— Това е въпрос за един милион долара, капитане. Може би извършителят иска да привлече вниманието на друг… някой, който не е свързан с престъпленията. Някой, за когото тези изречения означават нещо.
Капитан Блейк се замисли и изкриви уста надясно.
— Това е доста откачена теория, не мислиш ли, Робърт?
— Може би — рече Гарсия и посочи таблото със снимките. — Но кое от всичко това не ти се вижда откачено, капитане?
Хънтър отново насочи вниманието си към трите изречения на бюрото му.
— Или пък може би някой, който е свързан.
— Какво? — попита Барбара.
— Казах, че убиецът може би иска да привлече нечие внимание — на някой, който не е свързан с престъпленията. Или на някой, който е свързан.
— Робърт — изгледа го изпод вежди капитан Блейк, — ако започнеш да говориш смислено, би било страхотно. Предстои ми натоварен ден.
— Единствените хора, които са видели първите две изречения, освен разследващия екип — обясни Хънтър, — са онези, които са открили трупа на жертвата — Джанет, сестрата на Мелиса Хоторн, и Трой, годеникът на Кирстен Хансен. Те разпознаха почерка като този на самите жертви, но… — Той отново погледна таблото и после пак трите изречения. — Но те видяха само изречението, оставено на съответното местопрестъпление, не и другите. Джанет Ланг видя само първия ред, а Трой — само втория. Така и не им показах и двата реда.