Капитан Блейк и Гарсия се замислиха върху думите на Хънтър.
— Може би те трябва да видят всичко. Цялото стихотворение.
Гарсия и капитан Блейк се спогледаха замислено.
— Човекът, който е открил трупа снощи, съпругата на жертвата, говори ли ѝ нещо изречението на стената? — попита Барбара.
— Не знам — отвърна Хънтър. — Не можах да я разпитам. Тя беше в пълен шок.
— За съжаление не можем да попитаме Трой Фостър — каза Гарсия с тежък като олово глас, — но може отново да посетим Джанет Ланг. — Той кимна на партньора си. — Струва си да опитаме.
Хънтър прочете израза в очите му и неизречения край на изречението му — Струва си да опитаме… защото не разполагаме с нищо друго.
58.
Повторното посещение и повторният разпит на човек, който е открил труп на мястото на жестоко убийство, винаги е деликатен въпрос.
В случая с Джанет Ланг бяха изминали само осем дни, откакто беше влязла в дома на сестра си и в най-лошия кошмар в живота си. Мащабът на травмата, която щеше да ѝ донесе загубата ѝ, заедно с онова, което е видяла в онова утро, все още не беше известен, но със сигурност щеше да промени живота ѝ.
Въпреки че Хънтър и Гарсия се бяха сблъсквали със същата ситуация безброй пъти, никой от тях не беше свикнал с нея и не вярваше, че някога ще свикне, но не можеха да я избегнат. Това беше част от работата им.
Хънтър се обади предварително, за да провери дали Джанет ще си бъде вкъщи и дали ще може да му отдели няколко минути от времето си. На обаждането пак отговори Том, гаджето ѝ, който отначало не се съгласи и възрази, че Джанет вече е преживяла твърде много, че се бори с посттравматичен стрес и кошмари нощем и допълнителните въпроси само ще влошат състоянието ѝ. След като Хънтър му обеща, че искат да зададат на Джанет още само един въпрос, не повече, Том отстъпи.
Минаваше обяд, когато Том покани Хънтър и Гарсия в апартамента. Джанет седеше до масата в дневната и гледаше безучастно през прозореца.
— Само това прави от една седмица — каза Том на детективите. — Ако не се е заключила в спалнята и не плаче, докато ѝ пресъхнат очите, седи до прозореца и гледа в нищото. Почти не яде. Рядко спи и когато заспи, се събужда с писъци и треперейки. Сърцето ми се къса, защото не знам как да ѝ помогна.
Хънтър и Гарсия не можеха да му предложат разумен съвет. Скръбта беше много индивидуално чувство, нямаше срок на давност и всеки я понасяше по различен начин. Това, което работеше за един, не работеше непременно за друг. Единственият общ фактор винаги беше времето, а това беше нещо, което само Джанет можеше да си даде.
Хънтър бръкна в джоба си и извади визитна картичка.
— Знам, че Джанет вероятно няма да излезе от къщата известно време — каза той и подаде на Том визитната картичка, — но това е един от най-добрите психиатри в Лос Анджелис, специалистка по посттравматичен стрес. Тя може и ще помогне на Джанет, когато Джанет е готова да говори с някого. Моля те, обади ѝ се.
— Благодаря, детектив — отговори Том и взе визитната картичка.
— Но не мисля, че можем да си позволим един от най-добрите психиатри в Лос Анджелис…
Хънтър поклати глава.
— Тя е много добра моя приятелка. Вече говорих с нея. Ще приеме Джанет без заплащане. Само ѝ се обади, когато Джанет е готова, става ли?
Том се втренчи мълчаливо в името на визитната картичка в продължение на няколко дълги секунди и после я пъхна в задния си джоб.
— Миличка — извика той. — Детектив Хънтър е дошъл да говори с теб.
Джанет откъсна очи от прозореца и погледна приятеля си и двамата гости. Тя беше облечена с долнище на пижама, футболна фланелка от гимназия и халат за баня в розово и бяло и изглеждаше отслабнала най-малко със седем килограма през изминалата седмица.
— Здравейте, госпожице Ланг — каза Хънтър и ѝ кимна за поздрав. — Това е партньорът ми, детектив Карлос Гарсия.
— Приятно ми е да се запознаем, госпожице Ланг — поздрави Гарсия, пристъпи към нея и ѝ подаде ръка, но Джанет се втренчи в ръката за няколко секунди и после отново зарея поглед навън през прозореца.