— Заловихте ли чудовището, което уби сестра ми, детектив? — Въпросът беше запратен към Хънтър със силата на гневен камшик. — Или сте дошли да ми кажете, че „правите всичко възможно“… отново?
— Дошъл съм да поискам помощта ви, госпожице Ланг — отговори Хънтър. В тона му прозвуча, че става дума за нещо важно.
— Моята помощ?
Хънтър пристъпи напред, а Гарсия направи крачка назад.
— Искам да ви помоля да видите нещо. Да ми кажете дали ви е познато… дали изобщо ви говори нещо.
Тя стрелна очи към Хънтър, отмести поглед и после пак го погледна. Косата ѝ беше разрошена, а кожата — суха и покрита с петна — и под тъжните ѝ очи имаше тънки бръчки от безсънни нощи.
Джанет се втренчи в него.
— Какво искате да видя? — попита най-после тя.
Хънтър бръкна в джоба си и извади лист хартия, на който беше преписал трите реда от „стихотворението“ на Ментора. Помисли си, че ще бъде по-добре да не ѝ показва оригиналните редове, намерени на всяко престъпление, поради две много сериозни причини. Първо, защото първият беше написан с почерка на сестра ѝ и това можеше да отключи лавина от нежелани образи в съзнанието ѝ. И второ, защото третият ред беше написан с кръв.
Той сложи листа на масата пред нея.
— Това е нещо като стихотворение, госпожице Ланг — обясни Хънтър. — Но може да е какво ли не… текст на песен, гатанка, любовно писмо… — Той повдигна рамене и остави недовършено изречението си. — Не сме сигурни… Не можем да намерим справка никъде.
Джанет насочи вниманието си към листа, а Том заобиколи Хънтър и Гарсия, за да стигне до масата.
Хънтър прикова поглед в Джанет. Търсеше потрепване на очите, прехапване на устните, повдигане на веждите… нещо, което да покаже, че думите са ѝ познати. Видя намръщване, последвано от леко накланяне на главата.
Изражението на Том, от друга страна, остана озадачено.
— Не ми ли показахте вече това? — попита Джанет. — Не ми ли казахте, че е било намерено в дома на сестра ми, написано с нейния почерк?
Хънтър кимна.
— Да, показах ви го, но не цялото. Първият от тези три реда беше намерен в дома на сестра ви. Знам, че казахте, че не ви е познат, но си помислих, че ако го видите в по-пълна форма, може да се сетите нещо.
— Малко съм объркан — каза Том и вдигна ръка. — Току-що казахте, че не сте могли да откриете справка никъде. Тогава откъде взехте другите два реда?
— Добър въпрос. — Джанет подкрепи гаджето си. — Какво не ни казвате, детектив?
Хънтър и Гарсия си размениха поглед, който съдържаше цял разговор.
— Първото изречение беше намерено в кухнята на сестра ви — започна Хънтър, който помнеше какво е казал на Джанет и Том, когато им го показа за пръв път. — Оставено до печката.
Погледът, който Гарсия отправи към партньора си, беше достатъчно неуловим, за да не бъде забелязан от Джанет и Том.
— Отначало — продължи Хънтър — не знаехме дали има връзка между тези думи и случилото се в онази нощ. Особено защото, както вие ми казахте, изречението е написано с почерка на сестра ви. Можеше да е нещо, което тя е преписала от книга или друго, и да е паднало до печката предишната вечер…
— Отначало? — прекъсна го Том.
Хънтър наведе глава към листа на масата и кимна.
— Другите две изречения бяха открити на две други местопрестъпления.
— Какво? — попитаха в един глас Джанет и Том.
— И двете изречения следваха една и съща схема — отново излъга Хънтър. — Искам да кажа, че бяха близо до жертвата, бяха написани с почерка на съответната жертва и както виждате от първите три думи, изглежда, са от едно и също произведение.
Джанет и Том пак се втренчиха в листа на масата.
Хънтър и Гарсия зачакаха.
— Почакайте — каза Джанет с несигурно изражение. — Опитвате се да ми кажете, че сестра ми е станала жертва на сериен убиец?
— Така изглежда — потвърди Гарсия.
Стаята се изпълни с тревожност.
— Защо? — попита Джанет. Отчаяният ѝ поглед се стрелкаше от човек на човек, без да има крайна цел. — Защо сестра ми?
— Това се опитваме да разберем госпожице Ланг — отговори Хънтър. — Но истината е, че само нейният нападател знае защо е избрал сестра ви. Може да я е видял да върви по улицата и да е бил обсебен от нея. Може да са се запознали в някое кафене или бар и тя да е отхвърлила опитите му за сближаване. Не се знае и много често причините за такъв избор са логични само за нападателя.
— В повечето случаи — добави Гарсия, — техните мозъци функционират различно. Някои изпитват много повече гняв и ярост, отколкото повечето хора, и това ги прави много по-склонни към насилие. Други не чувстват абсолютно нищо — никакво съчувствие, угризения, жалост… нищо.