— В училище бяхте ли част от сплотена група приятели? — попита Гарсия.
Джанет го изгледа с любопитство.
— В училище, особено в гимназията — опита се да поясни той, — повечето хлапета обикновено движат с една и съща група приятели… една и съща банда. Правят разни неща заедно, ходят навсякъде заедно. Знаете какво искам да кажа, нали?
Джанет изглеждаше объркана за момент.
— Както казах, Мел не учеше в „Гардина“. Освен това тя беше три години по-голяма от мен. Не се мотаехме заедно в училище…
— Не, не. Не вие и сестра ви, само вие — поясни Гарсия. — Излизахте ли с една и съща група хлапета, когато учехте в „Гардина“?
Джанет се намръщи и погледна Том.
— Детективи — каза той, без да крие раздразнението си. — Бихте ли зарязали приказките за незначителни неща и задайте истинските въпроси! Затова сте дошли, нали? Нека приключим по-бързо… моля ви.
— Не говорим за незначителни неща — възрази Гарсия и погледна партньора си.
Хънтър бръкна в джоба на якето си и извади мобилния си телефон. На екрана вече беше заредена снимката, която той направи на едната фотография в рамка на шкафчето на площадката на стълбището на втория етаж в къщата на Оливър и Джоузи Грифит.
— Случайно да познавате този човек? — попита Хънтър, сложи телефона на масата и посочи.
Заинтригуваните очи на Джанет и Том се насочиха към снимката, а Хънтър и Гарсия се втренчиха в израженията им. Том се намръщи, изкриви устни и леко поклати глава. Явно не познаваше човека.
Джанет, от друга страна, се замисли. Гледа снимката най-малко пет секунди и после примига.
— Да, познавам я — каза тя и кимна.
Изображението на екрана на телефона на Хънтър показваше Джоузи Грифит на млади години, с бяла униформа на мажоретка. Държеше два зелени помпона. Логото отпред на униформата ѝ беше голяма буква „Г“ в зелено, с муцуната на черна пантера, подаваща се в средата. Тя беше член на отбора на мажоретките в гимназия „Гардина“.
— Това е Джо — каза Джанет. — Джоузи… — Тя се помъчи да си спомни фамилното ѝ име. — Мос… Мисля, че се казваше Джоузи Мос. Учихме заедно в „Гардина“ — в един клас. — Джанет отново замълча и този път повдигна вежда. — Искам да кажа… до края на девети клас. След това Джо се премести в друго училище.
— Предполагам, че вече не поддържате връзка с нея — каза Гарсия.
Джанет се засмя.
— Не, съвсем не. Честно казано, не съм я виждала, след като тя напусна гимназия „Гардина“. — Тя млъкна и после вдигна ръце в знак, че е малко объркана. — Почакайте… Защо? Защо ме питате за Джо?
Хънтър прехвърли на друго изображение на телефона си. Този път беше същата снимка на Оливър Грифит, която ѝ беше показал по-рано.
— Джоузи Мос е било моминското ѝ име. Сменила го е преди шест месеца, когато се е омъжила за Оливър Грифит — обясни той и посочи снимката.
Джанет отвори широко уста от почуда.
— Почакайте — озадачено каза Том. — Това не е ли убитият мъж, който ни показахте по-рано?
— Точно така — потвърди Гарсия.
— Не съм сигурна дали разбирам — обърканият поглед на Джанет се стрелна от Гарсия към Хънтър. — Какво става тук?
Вместо да отговори, Хънтър пак взе телефона си и зареди друга снимка.
— Ами този човек? Познавате ли го?
Нещата отпреди няколко минути се повториха — Том се намръщи, изкриви устни и поклати глава, но Джанет се втренчи в снимката, без да мига за няколко дълги секунди и още преди да каже нещо, Хънтър видя ясен проблясък на разпознаване в очите ѝ.
— Да, разбира се, че го познавам. Той беше една от звездите в отбора по футбол в гимназия „Гардина“, докато учех там. — Джанет се премести на фотьойла. — Името му е Трой… хмм… Трой Фостър, ако не греша. И той беше в моя клас.
В колата, докато пътуваха към апартамента на Джанет и Том, Хънтър се беше обадил на госпожа Фостър със странна молба. В дома на Оливър и Джоузи, когато Хънтър направи връзката между униформата на мажоретка на Джоузи и фланелката на Джанет, в паметта му проблесна още нещо. Нещо, което му отне три секунди, за да си спомни — друга снимка. Беше я видял, когато посети Трой Фостър в дома на майка му в Силмар преди няколко дни, преди Трой да сложи край на живота си. Снимката беше на Трой, който тичаше с футболна топка, готвейки се да отбележи тъчдаун… и фланелката му беше същата като тази, която носеше в момента Джанет. Това накара сърцето на Хънтър да забие три пъти по-бързо от обикновено. Това беше липсващото парче от пъзела.