Хънтър помоли госпожа Фостър да направи снимка на фотографията и да му я изпрати. И тя го направи.
— Той беше ли във вашия клас през същите години като Джоузи Мос? — попита Гарсия.
Джанет примига озадачено.
— Вие казахте, че тя е напуснала след девети клас, нали? Трой Фостър в същия девети клас ли беше заедно с вас двете?
Джанет се замисли за момент и после кимна.
— Да, той беше в моя клас през цялото време в гимназията. Тримата бяхме в един клас, когато отидох да уча в „Гардина“, в осми клас. — Объркването в гласа ѝ съответстваше на израза в очите ѝ. — Защо? Защо ме питате за Трой? Какво общо имат с всичко това Джоузи и Трой?
Хънтър зареди друга снимка на телефона си — на Кирстен Хансен. Джанет и Том вече я бяха виждали.
— Трой Фостър е бил годеникът на Кирстен Хансен — обясни Хънтър. — Щели са да се оженят след седем месеца.
Думите на Хънтър се задържаха зловещо във въздуха, докато по лицата на Джанет и Том се изписаха съмнение и объркване.
— Това е другата жертва — изречението на Том не прозвуча като въпрос.
— Да — потвърди Гарсия.
— Аз… — Джанет вдигна ръце в отбранителен жест и по лицето ѝ потекоха сълзи. — Не разбирам. Какво означава всичко това? — Тя облиза устни. — Какво се опитвате да ми кажете?
— Госпожице Ланг… — започна Гарсия, но Джанет го стрелна с гневен поглед.
— Джанет — повиши тон тя. — Името ми е Джанет. Мразя да ме наричат госпожица Ланг.
— Извинявам се — каза Гарсия. — И за да отговоря на въпроса ти, честно казано, не знаем точно какво означава всичко това. Още не. Изровихме тази информация само преди един час и половина, след като тръгнахме оттук по-рано днес, но единственото, което знаем със сигурност… единственото, на което ни е научил дългогодишният ни опит, е, че в нашата работа няма случайни неща, особено като тези сега.
Хънтър предложи на Джанет нова хартиена кърпичка и двамата с Гарсия зачакаха тя да избърше сълзите си.
Следващата част щеше да бъде сложна.
61.
Хънтър и Гарсия извадиха късмет в Санта Кларита. Вятърът беше отвял проливния дъжд, който видяха да се излива над националния парк „Лос Падрес“, в противоположната посока от мястото, където бяха, но времето се промени. Над Северния Тихи океан се бяха образували нови тъмни облаци. Макар и не толкова заплашителни като онези, които видяха преди няколко часа, тези нови облаци, подгонени от океанския вятър, бяха придали на небето зад прозореца на Джанет мръснопепеляв цвят, и докато тя бършеше сълзите си, първите капки дъжд забарабаниха по перваза.
Джанет смачка хартиената кърпичка в ръката си и я допря до носа си. Обърканият ѝ втренчен поглед се плъзна от човек на човек около масата и накрая се спря на Хънтър.
— Искаш ли чаша вода? — попита той.
Джанет преглътна буцата в гърлото си и кимна.
— Да, моля.
— Аз ще донеса — каза Том и стана. — Някой друг иска ли?
Двамата детективи отказаха.
Том донесе вода на Джанет, която отпи една малка глътка и остави чашата на масата.
— И тук трябва да се върнем на първия въпрос, който ти зададох — започна Гарсия, привличайки вниманието на Джанет. — Докато беше в училище, винаги ли излизаше с една и съща група ученици? И ако е така, Джоузи Мос и Трой Фостър бяха ли част от тази група?
Вените на ръката на Джанет затанцуваха, когато тя отново взе чашата с вода. Този път отпи голяма глътка.
— Ами… да… донякъде… — Очите ѝ се отместиха встрани от двамата детективи.
— Какво по-точно означава „донякъде“? — настоя Гарсия.
— Хмм… да, може да се каже, че отначало излизахме заедно.
Хънтър и Гарсия очакваха, че Джанет ще продължи, но тя не го направи.
— Отначало? — попита Хънтър.
— Да, предимно в осми клас в прогимназията. Тогава се събирахме заедно в училище… и понякога извън училище, но в гимназията… — Тя се втренчи в чашата, докато изричаше тези думи. — Разпръснахме се в различни групи.
— Има ли причина да сте се разделили и разпръснали в различни групи? — попита Хънтър.
Джанет се замисли и после повдигна рамене.
— Не. — Очите ѝ се отместиха нагоре и след това наляво. — Предполагам, че главната причина е, защото преминахме от прогимназията в гимназията. Нещата за учениците се променят с този преход, нали?