— Здравейте, госпожице Грийн — отвърна Хънтър. — Добре ли е госпожа Грифит?
— Джоузи спи. Изкара по-голямата част на деня на успокоителни, но снощи, у тях, вие помолихте Скот и мен да държим под око телефона ѝ. Казахте ни да се свържем с вас, ако тя получи някакви странни съобщения от непознати номера.
Хънтър направи знак на Гарсия да се качат в колата и когато седнаха вътре, бързо превключи обаждането на високоговорител.
— Точно така. Тя получи ли съобщение?
Двамата детективи чуха, че Стейси подсмърча, докато се опитва да успокои гласа си, но не успяваше. Вместо да говори, тя неспирно ридаеше.
— Госпожице Грийн — спокойно каза Хънтър. — Дишайте дълбоко. Вкъщи ли сте?
— Да.
— Можете ли да си налеете чаша вода? Или да помолите годеника си да ви даде вода?
— Скот не е у дома в момента. — Тя замълча и продължи да подсмърча. — Добре съм.
— Сигурна ли сте?
— Да.
— Добре. Не бързайте.
След няколко секунди Стейси се успокои.
— Да… Ами, предполагам, че лошите новини се разпространяват бързо — каза тя все още с немощен глас. — Джоузи получи няколко съобщения от непознати номера днес. Всичките пишеха, че много съжаляват за случилото се.
— Тя показа ли ви всички съобщения? — попита Хънтър.
— Както казах, Джоузи взе успокоителни и спа през по-голямата част на деня, но аз знам паролата ѝ и докато тя си почиваше, държах телефона ѝ до себе си.
— Умно — оформи беззвучно с устни Гарсия.
— Но преди половин час… — продължи Стейси, — тя получи още едно съобщение от непознат номер. — Тя млъкна и гласът ѝ се задави от сълзи.
— Какво пишеше в съобщението?
— Ами… както вие споменахте вчера, изпращачът е написал две думи — „От Оливър“ — с главни букви, в началото на изскачащото съобщение.
— Видяхте ли самото съобщение? — попита Хънтър, но съдейки по начина, по който плачеше Стейси, се досети какъв ще бъде отговорът.
— Да. — Стейси избухна в ридания. — Имаше… прикрепен… видеозапис… — Гласът ѝ се разтрепери и тя не можа да довърши изречението.
Гарсия затвори очи, сякаш изпита болка.
— Защо… — попита Стейси. — Защо някой би изпратил такова…
— Госпожице Грийн — прекъсна я Хънтър. — Моля ви, отидете в кухнята и си налейте вода със захар. Една лъжица захар ще свърши работа. Ще ви помогне да се успокоите.
Хънтър и Гарсия чуха, че Стейси си пое дълбоко дъх през запушения нос, и после изщракване на запалка, последвано от дълбоко вдишване.
— Добре съм — каза тя. — Какво искате да направя сега?
Съдейки по тона на гласа ѝ, беше ясно, че Стейси всъщност не е добре, но Хънтър и Гарсия не можеха да направят много.
— Във вас ли е телефонът на госпожа Грифит? — попита Хънтър.
— Да.
— Добре. Искам да ми препратите цялото съобщение. Включително прикрепения видеозапис. Знаете ли как да го направите?
— Да, разбира се.
— Моля ви, препратете ми го веднага. Не пускайте отново видеозаписа, само изберете съобщението от списъка, щракнете върху бутона за препращане, въведете телефонния номер, на който ми се обаждате сега, и ми го изпратете.
— Добре… почакайте.
Хънтър и Гарсия чуха тихи звуци на бутони на клавиатура.
— Готово. Получихте ли го?
Три секунди по-късно мобилният телефон на Хънтър извибрира.
— Да. Благодаря ви. А сега искам да направите още нещо за мен. И е много, много важно. — Хънтър нямаше да допусне същата грешка като с Трой.
Стейси изпълни инструкциите му как да изтрие напълно съобщението и видеозаписа от телефона на Джоузи Грифит.
— Добре… готово — каза му тя, ридаейки.
За да бъде сто процента сигурен, Хънтър я помоли да провери всичко още веднъж.
— Изчезна — увери го тя. — Няма го тук вече.
— Госпожице Грийн, може ли преди да затворите, да ви задам още един въпрос? — попита Хънтър. — Откъде познавате госпожа Грифит? Случайно да сте учили в гимназия „Гардина“ с нея?
Стейси отново си пое дълбоко дъх.
— Не. Запознах се с Джоузи в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. И двете следвахме психология. Завършихме заедно.
— А другите жени от групата ви приятелки? — попита Хънтър. — Групата, с която бяхте в Лас Вегас за моминското ви парти? Знаете ли дали някоя от тях е познавала госпожа Грифит от годините ѝ в гимназия „Гардина“?
— Хмм… — Стейси не мисли твърде дълго. — Не. Никоя от тях. Мисля, че Луси и Ейми познават Джоузи от гимназията, но те не са учили в „Гардина“, а в „Саут“, в град Торънс.