Всичко се случи бързо. Остриетата на ножицата се разтвориха и затвориха със зловещо изщракване, от което дъхът на капитан Блейк секна. Прецизността на срязването беше безупречна и отряза в основата пениса на Оливър.
— Мамка му!
Този път Барбара стисна плътно очи и зарови лице в ръцете си.
На екрана, от прясната рана рукна кръв като вода, потекла от отвъртян докрай кран.
Тялото на Оливър се тресеше, сякаш го екзекутират с електричество, и през коженото топче в устата му успя да си проправи път нечовешки писък.
Ако изщракването на ножицата накара капитан Блейк да спре да диша, то от писъка на Оливър ѝ се догади.
Ментора изчака само секунда и после отново заработи с ножицата.
Клъц.
Второто срязване беше прецизно като първото и с огромна лекота отряза скротума на Оливър.
Тялото му се разтърси конвулсивно веднъж… два пъти… три пъти и после се разтресе за последен път. Мускулите му се отпуснаха. И след това нищо. Не помръдна. Оливър беше припаднал от болка.
Капитан Блейк закри с ръце устата си. Тя отмести поглед към Хънтър за част от секундата и после пак се втренчи в екрана.
Сцената на екрана отново избледня, но веднага след това показа Оливър в цял ръст на хикс-образния кръст. По краката му се лееше водопад от кръв и образуваше плътна и лепкава пурпурна локва на пода. Областта на слабините му представляваше пихтия от открита плът и кръв. Тялото му беше увиснало на кръста. Държаха го само кожените ремъци около китките и кръста. Главата му беше клюмнала, сякаш тежестта ѝ е твърде голяма за мускулите на шията.
Камерата се фокусира за последен път върху лицето. Клепачите му бяха притворени и камерата беше наклонена под такъв ъгъл, че да позволи на зрителя да види очите му, които хаотично се движеха наляво и надясно, не толкова бързо както във фазата на съня, характерна с бързите движения на очите, но почти.
Оливър явно беше в състояние на делириум, предизвикан от болка, шок и загуба на кръв.
Той се закашля и главата му подскочи нагоре, после пак клюмна надолу от усилието.
Тъй като коженото топче беше запушило устата, бузите му се издуха като риба балон, но в същото време нещо бликна през краищата на устата му… нещо повече от слюнка. Оливър беше повърнал и повърнатото нямаше къде да отиде.
— Мамка му! — изпсува за трети път капитан Блейк, разтърси силно глава и се извърна от екрана. — Приключих с това. Спри го — обърна се тя към Хънтър.
Той натисна паузата и отвърна:
— Няма повече. Видеозаписът свършва тук, но накрая убиецът е добавил думите „ЩРАК, ЩРАК, ЩРАК“ в долната част на екрана.
Капитан Блейк отново насочи вниманието си към монитора на бюрото му.
— Щрак, щрак, щрак? Какво би трябвало да означава това?
— Вероятно звук, наподобяващ отваряне и затваряне на щипки на рак — отговори Хънтър.
Усилието да гледа този двайсет и пет секунден запис, изглежда, беше изтощило напълно капитан Блейк. Тя изправи рамене и започна да диша дълбоко, за да се успокои, а после скръсти ръце на гърдите си, пак в отбранителна поза, без дори да забележи, че го прави.
— Свърши ли видеоклипът? — попита Гарсия, който отвори вратата и застана на прага. В дясната си ръка държеше кутия безалкохолно „Доктор Пепър“.
Хънтър кимна, но капитан Блейк поклати глава.
— Нуждая се от минутка — каза тя с треперещ глас, какъвто Хънтър и Гарсия бяха чували само един-два пъти преди това. — Дайте ми само минутка — повтори Барбара, мина покрай Гарсия и се отправи към тоалетната.
64.
На капитан Блейк ѝ отне много повече от една минута, за да се успокои. Когато най-после се върна в кабинета на Хънтър и Гарсия, Хънтър забеляза, че гримът около очите ѝ е леко размазан, но това не беше всичко. Сега, наред с тъгата и възмущението, в очите ѝ блестеше ново чувство — гняв.
— Добре ли си? — попита Гарсия.
Двамата с Хънтър отново стояха пред таблото със снимките.
— Доколкото мога да бъда, след като видях вероятно най-гнусния клип, който съм виждала през живота си.
— На мен ли го казваш? — отвърна Гарсия, когато Барбара се присъедини към тях.
Тя огледа таблото още веднъж, като този път се постара да проследи червените линии, начертани на него, и свързваха сериите снимки.
— И така — каза капитан Блейк, в гласа ѝ липсваше увереност. — Ако съм разбрала правилно от информацията ви преди малко, искате да ми кажете, че новата теория на отдел „Свръхтежки убийства“ е, че убиецът, който и да е този психопат, има зъб на някого. — Тя наклони глава настрана с несигурно изражение. — И не на някоя от жертвите, които е изтезавал и убил, а на близките им хора.