Гарсия се приготви да каже нещо, но капитан Блейк вдигна ръка и му направи знак да мълчи.
— „Зъб“ — продължи тя, — който според вас има корени преди тринайсет години, докато тези хора — Барбара посочи към ъгъла на таблото с трите нови снимки, — са били в прогимназия „Гардина“. — Тя посочи останалите на таблото. — И всичко това, включително абсолютно гнусния видеоклип, който току-що видях, не е нищо повече от отмъщение… наказание за нещо, което те са направили, когато са били… на колко години?
— Навремето Джанет Ланг е била на тринайсет — поясни Гарсия и посочи снимката ѝ. — Трой Фостър и Джоузи Грифит са били на четиринайсет и както казахме, явно има още двама души от групата — София Ризоли и Педро някой си. Нямахме време да ги открием, но отдел „Проучвания“ работи по въпроса, докато говорим.
— Тринайсет… — Учудените очи на капитан Блейк се спряха на Гарсия. — И четиринайсет. — Вниманието ѝ се насочи към Хънтър.
— Може би човекът, когото търсим, не е бил ученик — каза Хънтър и това накара Барбара да се замисли, като отново се вгледа в таблото, и по-точно в снимките на текстовите съобщения, разменени между убиеца и жертвите.
— Убиецът нарича себе си „Ментор“ — отбеляза тя.
Гарсия кимна.
— Вероятно поради някаква причина.
— Тогава смятате, че може да е някой от учителите им… отпреди тринайсет години?
— Знаем как звучи, капитане — рече Хънтър.
Капитан Блейк се подсмихна, докато си играеше с лявата си обеца.
— Мисля, че думата, която търсиш, е „отчаяно“, Робърт.
— Всяко разследване на серийни убийства е отчаяно, капитане — отвърна Хънтър. — Отчаяна надпревара с времето. Общо взето, търсим някой, който се разхожда спокойно по улиците и убива хора по план и график, които само извършителят знае. Колкото повече време ни отнеме да го заловим, толкова повече убиецът се приближава до поредната жертва. Времето никога не е на наша страна.
— Мислиш ли, че не го знам, Робърт? — леко раздразнено попита капитан Блейк.
— Ясно ми е, че го знаеш, капитане — със спокоен тон отговори Хънтър. — Също така ми е ясно, че знаеш, че тройна случайност като тази… — той посочи трите нови снимки на таблото, — няма. Не и в света на отдел „Свръхтежки убийства“.
Докато гледаше таблото, Барбара почувства, че нещо стяга гърдите ѝ.
— Това е… — Тя поклати глава и прехапа устни. — Лудост. Не мога да проумея мисълта, че някой изтезава и убива невинни хора по невъобразими начини, като отмъщение за нещо, което явно се е случило преди тринайсет години, докато са били в осми клас. Те са били хлапета, за бога. Какво може да са направили група тринайсет-четиринайсетгодишни малчугани, за да дадат повод за такова отмъщение?
Гарсия се подсмихна.
— Подценяваш на какво са способни днешните хлапета, капитане.
— Не е било днес, Карлос, а преди тринайсет години — отвърна тя.
— И все пак.
— Това са безсмислени разсъждения — прекъсна ги Хънтър. — И да знаем, и да не знаем какво се е случило преди тринайсет години, няма да променим факта, че трябва да заловим убиеца, а тази група от прогимназия „Гардина“ е връзката, която търсехме. Разберем ли как са свързани, ще го хванем.
В същия момент телефонът на бюрото на Гарсия иззвъня. Той се втурна към него.
— Детектив Гарсия, отдел „Свръхтежки убийства“.
Карлос слуша няколко секунди и после взе тефтерчето си. Надраска няколко реда и изведнъж спря.
— Какво? — Разтревоженият му поглед се отмести към партньора му. — Кога?
Последва пауза и после Гарсия пусна писалката на бюрото си.
— Добре. Изпрати ми всичко, което имаш. Също така ми трябва онзи полицейски доклад.
— Какво беше това? — попита капитан Блейк, когато Гарсия приключи с разговора.
— Отдел „Проучвания“ — отговори Карлос.
Хънтър наостри уши.
— Имаме адреса на София Ризоли — продължи Гарсия. — Отнело им е малко повече време, докато я открият, защото фамилното ѝ име вече не е Ризоли.
— Омъжила се е — предположи Хънтър.
— Да — потвърди Гарсия. — Сега се казва София Елиът. — Той прочете от тефтерчето си. — Двайсет и седем годишна. Съпругът ѝ, Лукас Елиът, е ръководител на проекти в „Т-Мобайл“.
— Има ли деца?
— Не.
— Братя? — настоя капитан Блейк. — Сестри?
— Една сестра — отговори Гарсия. — По-голяма. Живее във Фриско. Родителите ѝ обаче живеят в Лос Анджелис.
— Къде?
— Все още в Гардина, където тя е ходила на училище.
— А къде живеят София Елиът и съпругът ѝ?