— Господин Гудуд — каза тя и врътна глава по посока на кабинета си. — Моля, влезте.
66.
Гарсия изключи двигателя на колата си и се подсмихна. Всеки еднообразен, изчистен детайл на скромния полицейски участък, пред който беше паркирал в Помона, сякаш крещеше „държавна собственост в предградията“.
Той се обади предварително, за да не пътува напразно дотам. Детектив Джеймс Лий, който изглеждаше десетина години по-голям и трийсетина сантиметра по-нисък от Гарсия, седеше зад бюрото си и преглеждаше планина от доклади, когато Гарсия пристигна.
— Моля, седнете — покани го Лий и посочи единия от двата метални стола с възглавници от полиестер пред бюрото му.
Детектив Лий носеше тесен костюм на тънки райета. Черната му коса беше пригладена с гел назад и наболата му брада хвърляше тъмносива сянка върху четвъртитата му челюст. Очите му изглеждаха добри и имаха израз, който лесно можеше да подскаже разсъдливост и интелигентност.
— По телефона споменахте, че става въпрос за случай на самоубийство — каза той, когато Гарсия седна. Гласът му беше плътен и спокоен, като на диджей от джаз радио. — Нещо, което се е случило преди около една година?
— Точно така — потвърди Гарсия. — Името на жертвата е Педро Бустаменте.
По лицето на детектив Лий пробяга леко разпознаване. Името явно му звучеше познато, но той все още не можеше да се сети откъде.
— Имам номера на случая, ако ще помогне — добави Гарсия.
— Да, моля, кажете го — отговори Лий и придърпа стола си по-близо до бюрото.
Гарсия извади тефтерчето си и издиктува комбинация от букви и числа, които Лий написа на клавиатурата на компютъра си. Натисна „въведи“ и след по-малко от две секунди файлът се зареди на екрана. Лий кимна и се облегна назад на стола си.
— А, да… — Той повдигна рамене. — Сега си го спомням. Хлапето беше прерязало китката си в банята, използвайки кухненски нож. Ужасна работа. Беше прерязал само едната си китка.
— Така ли? — Това се стори странно на Гарсия.
Детектив Лий кимна.
— Много дълбоко срязване. За малко да ампутира ръката си и вероятно затова беше прерязал само едната китка. След това не е имало как да хване нещо с лявата си ръка. Сухожилията му бяха прерязани. — Той използва компютърната мишка, за да плъзне нещо по екрана. — Сцената беше кървава. В банята му нямаше вана и затова беше седнал на пода и беше разсякъл ръката си. Абсолютно навсякъде имаше кръв. Хазяинът му го намерил, когато отишъл да вземе седмичния наем. — Лий прегледа още малко от файла. — Това беше, общо взето, всичко. На мястото нямаше нищо, което да се откроява — само поредният ужасяващ случай на самоубийство. Хлапето беше само на двайсет и пет години.
Гарсия кимна печално.
— За жалост — продължи Лий, — самоубийствата сред младите хора нарастват, детектив. Сигурен съм, че го знаете. Особено сред младите мъже.
— Казахте, че на мястото нямало нищо необичайно — подкани го Гарсия. — Но това супер дълбоко прерязване само на едната китка не ви ли се стори необичайно?
— Не и когато си виждал толкова много сцени на самоубийства като мен — отговори Лий. — Няма наръчник, когато става дума за самоубийство, детектив. Вярно, хората могат да потърсят в интернет, но това зависи от тях. В този случай хлапето иска да пререже вените си, но няма представа колко натиск да упражни върху ножа, нито дори къде точно да среже. Затова опира ножа в китката си и… — Лий сложи дясната си ръка върху лявата си китка, за да демонстрира, — и прас! Вместо едно просто срязване, той влага твърде много сила в движението… може би защото е нервен… или защото наистина няма абсолютно никаква представа какво да направи… не знам, но прекалено много сила с остър като бръснач инструмент с дълго острие върху мека тъкан и ето го резултатът. — Той посочи монитора на компютъра си. — Самоубийствата с дълбоко срязване само на едната китка се случват много по-често, отколкото предполагате.
— Към файла, който получихме, нямаше прикрепена медицинска история — обясни Гарсия. — Вие имате ли? Известно ли е дали жертвата е имала епизоди на депресия? Страдал ли е от гранично личностно разстройство? Попитахте ли семейството му… личния му лекар? — Гарсия внимаваше тонът му да бъде любопитен, не настойчив или обвинителен.
— Хмм… — Детектив Лий се обърна към компютъра, за да прегледа отново информацията там. Нямаше прикрепен медицински файл, нито споменаване за история на депресия, съобщена от семейството или личния лекар на Педро Бустаменте. — Не си спомням точно, но не, вероятно не сме проверили. Не проведохме разследване, защото нямаше какво да разследваме. Нямаше следи за престъпление. Беше ясен, недвусмислен случай на самоубийство и честно казано… — Той погледна Гарсия в очите. — Не ни е работата да се ровим в причините, довели някого да сложи край на живота си, детектив. — Лий посочи купчината доклади на бюрото си. — И без това сме предостатъчно заети.