Гарсия кимна в знак на съгласие.
— Но говорейки от опит — продължи Лий, — нарастващият брой самоубийства сред хлапетата в днешно време — и включвам и Педро Бустаменте в моята дефиниция за „хлапета“ — се дължи на липса на обществено одобрение, породена от лудостта на социалните мрежи и безумието, в което се е превърнала онази „култура на отхвърляне“, не историята на депресия или химично-хормоналният дисбаланс в мозъка. Повечето от тъгата, обхванала днешния свят, особено сред тийнейджърите и младите хора, е създадена електронно — внесена е директно в психиката им чрез социалните мрежи. — Детектив Лий забарабани с пръсти по бюрото си. — Напоследък все повече хора търсят одобрение, съответствие и сравняват себе си и живота си с личности, които не познават и вероятно никога няма да познават. И когато не съответстват, а те никога не съответстват, защото по същество се сравняват с една лъжа и измама, те изпадат в депресия… понякога и толкова силна. — Той посочи доклада за самоубийството на Педро Бустаменте на екрана на компютъра си.
Гарсия се втренчи изпитателно в детектива, който седеше срещу него.
— Опитвам се да обясня — добави Лий, сложи лакти на облегалките за ръце на стола си и преплете пръсти, — че техните семейства, приятелите им, дори личните им лекари обикновено нямат представа, че тези хлапета се разпадат психически. Нямат представа, че те се чувстват потиснати или депресирани. Нямат представа какво ще причинят на себе си тези хлапета. Истината е, че повечето хора, особено младите, не знаят как да поискат помощ. Знаят само, и наистина го правят добре, да слагат филтри на всичко, да замаскират тъгата си и да внушават илюзията, че всичко е окей и първият човек, на когото внушават тази илюзия, са самите те. Преструват се, че всичко е наред само заради някакво фалшиво чувство на принадлежност…
Гарсия не можеше да не се съгласи с него.
— Ами докладът от аутопсията? — попита той. — Не ви ли накара да се зачудите?
Детектив Лий се намръщи.
— Не съм чел доклада от аутопсията. Не беше необходимо. Както казах, детектив, това беше ясен, недвусмислен случай на самоубийство. Нямаше следи за престъпление. Не извършихме разследване. В случай на самоубийство законът изисква да бъде направена аутопсия. Знаете го. След това докладът от аутопсията се прилага към смъртния акт заради семейството.
Въпросът на Гарсия обаче разпали любопитството на детектив Лий.
— Защо? — попита той. — А вас докладът от аутопсията накара ли ви да се зачудите?
Гарсия кимна.
— Да, много високи нива на алкохол и трамадол.
В изненадата, която се изписа на лицето на детектив Лий, имаше нюанс на сарказъм.
— Не може да сте толкова наивен, детектив Гарсия — каза той и после замълча за момент. — Деветдесет и девет процента от хората, които се самоубиват, имат големи количества алкохол или наркотици в организма си. Обикновено е комбинация от двете. Онова, което се готвят да направят със себе си, е окончателно. Край. Няма репетиция, няма втори шанс. Финал.
— Да, разбирам, но…
— Позволете да ви спра дотук, детектив. — Лий не даде на Гарсия възможност да възрази. — Защо отдел „Свръхтежки убийства“ на лосанджелиската полиция се интересува от жертва на самоубийство в Помона отпреди една година?
— Името му изскочи в едно от разследванията ни — обясни Гарсия. — Опитваме се да съберем колкото можем повече информация.
— Е, мисля, че не мога да ви кажа нищо повече от това, което вече е написано в доклада — заяви Лий и се облегна назад на стола си.
— Сигурен ли сте, че хазяинът е намерил трупа? — настоя Гарсия. — Не някой друг… например, любим човек… гадже… приятел… член на семейството?
— Да, сигурен съм. — Лий превъртя надолу информацията на екрана. — Пише го в бюлетина за произшествието. Хазяинът, някой си господин Хуан де Бастиля, отишъл да вземе седмичния наем, както правел всеки четвъртък. Часът бил осем и десет вечерта. Никой не отворил вратата. Господин Де Бастиля използвал ключа си, за да влезе в апартамента с намерението да остави бележка, с която да напомни на Педро Бустаменте, че трябва да плати наема си. Влязъл в апартамента и открил тялото на Бустаменте на пода на банята, направо плавайки в локва кръв. И после се обадил на деветстотин и единайсет. — Лий млъкна, когато прочете нещо ново на екрана. — Въпреки че…