Не може да бъде, по дяволите!
Стъписаните му думи отекнаха в празното пространство между него и лавицата. В главата му започна да се оформя безумна теория, но Хънтър бързо я отхвърли заради абсурдността ѝ.
Не може да е това!
Думите му отново стигнаха само до неговите уши.
Той бързо се върна на масата и разгледа трите снимки на страницата, а после пак разгърна годишника на прогимназията от 2009-а. С двата годишника, разтворени на масата пред него, Хънтър стрелкаше поглед ту към единия, ту към другия, докато сравняваше онова, което беше открил. И след по-малко от една минута намери съответствията.
Той отново прелисти изданието от 2009 година и се спря на една снимка, от която го гледаше момче с ужасяващо тъжни очи.
Хънтър почувства, че сърцето му бие в гърлото, когато извади мобилния си телефон.
— Робърт, какво става? — попита Гарсия, когато отговори на обаждането на партньора си.
Хънтър прочете наум името под снимката.
— Карлос — каза той, — мисля, че знам кого търсим.
— Какво?
— Ментора… Мисля, че виждам него в момента.
69.
След като напусна училище „Гардина“, Хънтър трябваше да се пребори със силното си желание да поговори с Джанет Ланг и Джоузи Грифит за онова, което откри в училищната библиотека. Знаеше, че рано или късно ще го направи, но първо искаше отдел „Проучвания“ да потвърдят част от теорията му. Хънтър беше достатъчно опитен, за да знае, че когато бъдат изправени пред истина, която не искат да разкрият, вроденият инстинкт на повечето хора ги кара да излъжат, независимо от последиците.
Той се върна пръв в Главното управление на полицията. Гарсия дойде половин час след него и само две минути преди капитан Блейк, чиято среща с шефа на полицията и кмета на Лос Анджелис беше продължила малко повече от предвиденото.
— Открил си го? — изненадано попита тя, когато нахлу в кабинета на Хънтър и Гарсия. — Намерил си убиеца? Как? Кой е той?
След като излезе от срещата, капитан Барбара Блейк получи две спешни съобщения. Първото беше от Гарсия, който набързо ѝ обясняваше за пътуването на София Елиът до Италия и искаше къщата ѝ незабавно да бъде поставена под наблюдение. Второто беше от Хънтър.
— Имаме име — отговори Хънтър, извърна се от таблото и я погледна. — Но все още нямаме адрес.
Капитан Блейк се приближи до таблото.
— Добре, слушам. Кой е той?
— Името му е Майкъл Уилямс — отвърна Хънтър, отстъпи крачка вляво и посочи една от новите снимки на таблото. Беше преснимана от една от снимките в годишниците на гимназия „Гардина“ и показваше физически силно хлапе, с бяла кожа, светлокафяви очи и заострен нос. Дългият бретон на правата му черна коса беше сресан наляво и отчасти закриваше окото му. Краищата на устните му бяха леко извити нагоре, сякаш се мъчеше да се усмихне насила. — Майкъл Уилямс е бил на седемнайсет години, когато е направена тази снимка — продължи Хънтър. — Преди тринайсет години. Завършил е гимназия „Гардина“ през 2009 година. Все още не можем да намерим по-скорошна снимка, но отдел „Проучвания“ работят по въпроса.
— Няма ли профил в социалните мрежи? — попита Гарсия. И той стоеше пред таблото, между партньора си и капитан Блейк. — Все трябва да има нещо.
— Засега „Проучвания“ попаднаха на десетки мъже на име Майкъл Уилямс в три социални платформи. За съжаление името Майкъл е четвъртото най-често срещано мъжко име в Съединените щати.
Капитан Блейк се подсмихна.
— Типично… и нека отгатна, с нашия късмет, и фамилното име Уилямс се среща често, нали?
— На трето място — потвърди Хънтър. — Носят го повече от два милиона американци, но истината е, че проблемът със социалните мрежи е, че хората могат да си направят профил с каквото име искат, затова Майкъл може да стане Майк, Мик, Мк и така нататък. Може да се нарече „Папи“, ако иска. — Хънтър наклони глава надясно. — Надяваме се, че не го е направил, но затова „Проучвания“ са пуснали лицево разпознаване по ключови точки не само за всеки „Майкъл Уилямс“, чийто профил в социалните мрежи намерят, но и за всички шофьорски книжки в щата Калифорния. — Краткото мълчание на Хънтър беше изпълнено с напрежение. — Засега няма съвпадение, но току-що започнахме. Освен това проверяват името в няколко бази данни с адреси — собственици на къщи и на коли, битови сметки, кредитни карти… всичко.