— А родителите му? — попита Гарсия. — Те вероятно знаят къде е.
— Отдел „Проучвания“ издирват и тях.
— Почакай — каза капитан Блейк и леко повдигна вежди, когато Хънтър спомена за шофьорските книжки. — Ти каза, че той е завършил през 2009 година. Тогава в гимназиите все още се изучаваше шофиране, нали? Ако си спомням правилно, започнаха да го премахват от учебната програма през 2012, 2013 година?
— Точно така — потвърди Хънтър. — И проверих това, докато бях там. Майкъл Уилямс не е учил да шофира в училище. Проверих и адреса му от времето, когато е учил в гимназия „Гардина“. Живял е недалеч от училището.
— Не си извадил късмет, предполагам — рече Гарсия.
Хънтър поклати глава.
— Семейство Уилямс са се преместили през 2010 година. Живели са в малък жилищен блок на Западна 156-а улица. Говорих с всеки в сградата, който отвори вратата си, но никой не ги помни.
— Никой? — капитан Блейк погледна изпод вежди Хънтър.
— В блока има дванайсет апартамента — обясни той. — Всичките са собственост на един човек, който според наемателите, с които разговарях, ги дава на доста високи цени. На такива места, капитане, малко хора или семейства наемат жилище за повече от три-четири години, дори по-малко. Никой в сградата не е бил там преди дванайсет години. Дори не са виждали семейство Уилямс.
— Говори ли със собственика? — попита Барбара.
— Само по телефона. Той ми каза, че били мило семейство и плащали навреме наема си. Документите му показваха, че се изнесли през февруари 2010 година. Собственикът нямаше адрес за препращане на писма.
Едва сега мозъкът на Гарсия схвана нещо, което партньорът му беше споменал преди малко.
— Почакай — каза той, вдигна ръка и прикова Хънтър с изпитателен, втренчен поглед. — Ти каза, че той е завършил гимназия през 2009 година. — Гарсия посочи снимката на таблото. — И е бил на седемнайсет, когато е направена снимката… през 2009-а?
— Да, така казах — потвърди Хънтър, защото разбра какво е привлякло вниманието на Гарсия. Той погледна капитан Блейк и видя, че и тя се чуди за същото.
— Значи, когато Джанет, Трой, Джоузи, София и Педро са били на тринайсет-четиринайсет години и са завършвали осми клас — продължи Гарсия и посочи групата ученици от прогимназия „Гардина“, — Майкъл Уилямс е бил на седемнайсет и е завършвал гимназия.
— Точно така — потвърди Хънтър.
Капитан Блейк най-после разбра какво не е наред с целия сценарий.
— Почакайте — каза тя и пристъпи крачка напред. — Няма начин група осмокласници да са тормозили седемнайсетгодишен гимназист, особено когато е изглеждал така. — Барбара посочи снимката му на таблото. — Той има телосложение на боксьор.
— Да — съгласи се Хънтър. — Не са го тормозили.
Намекът прозвуча в начина, по който Хънтър изрече последното си изречение.
70.
Няколко часа по-рано — училищната библиотека на „Гардина“
Хънтър прелисти годишника до задната корица и потърси датника. Беше празен. Никой не беше взимал за вкъщи годишника от прогимназията за 2009 година.
Той погледна часовника си. Стана време да отиде да говори с господин Хартли, но когато понечи да затвори годишника, забеляза, че последните четири страници са част от специална секция, посветена на ученици, които за жалост бяха загубили живота си през учебната година. Секцията беше озаглавена „С обич в памет на“.
Тези пет думи предизвикаха влакче на ужасите в мисълта на Хънтър.
Той знаеше от личен опит и от многобройните си години като детектив, разследващ убийства, че нищо не може да направи човешката психика по-отмъстителна от загубата на любим човек. Ами ако двамата с Гарсия грешат? Ами ако Ментора не преследваше групата ученици от прогимназия „Гардина“, защото е бил тормозен и унижаван в училище? Ами ако ги преследва заради някаква ужасяваща загуба, за която обвинява групата?
Хънтър прелисти четирите страници на секцията. Имаше общо дванайсет снимки, които показваха четирима ученици — три момчета и едно момиче. Всяка страница беше посветена на един от тях и имаше по три големи цветни снимки. На всяка страница имаше и посвещение, написано или от член на семейството, или учител, или от двамата. Две от момчетата бяха братя — на девет и на единайсет години — и бяха починали в един и същи ден. Момичето беше десетгодишно, ученичка от пети клас, и според датата най-отгоре на страницата беше загубила живота си само две седмици преди края на учебната година. Последният от четиримата ученици беше починал на деветгодишна възраст, в четвърти клас.