— Говорих с класния ѝ ръководител и учител по история. Той все още преподава в „Гардина“ и помни, когато чул новината по време на лятната ваканция — юли 2009 година. — Изразът в очите на Хънтър стана тъжен. — Прерязала китката си във ваната… в банята в дома на семейството си, но ето какво е странното. — Хънтър отново погледна партньора си.
— Прерязала е само едната си китка — каза Гарсия. — Лявата… толкова дълбоко, че за малко не отрязала цялата си ръка.
Хънтър отново кимна.
Капитан Блейк пощипа гърбицата на носа си.
— Тогава логичното заключение е, че тези петимата тук — тя посочи снимките на Джанет, Трой, Джоузи, Педро и София, — са тормозили това момиче през 2009 година до такава степен, че накрая тя не е издържала.
— Вероятно — съгласи се Хънтър. — И може би това е причината Майкъл да не се прицелва в тях, а да убива техни близки хора… сестра… годеница… съпруг, но не тях.
Барбара се замисли.
— Почакай. Защо?
— Защото в известен смисъл умирането е лесно — отговори Хънтър. — Майкъл не иска да е лесно. Той не ги иска мъртви.
— Лесно? — капитан Блейк озадачено смръщи чело.
— Когато умреш, преставаш да съществуваш, капитане — поясни Хънтър. — Няма те, няма ги и всичките ти емоции… всичките ти чувства. Вече не изпитваш болка… нито любов, гняв, угризения, вина или срам… — Той повдигна рамене. — Щом умреш, страданията ти свършват. Страдат онези, които остават живи.
— А Майкъл иска те да страдат. — Гарсия продължи мисълта на Хънтър. — Той обвинява тези петима души не само за случилото се със сестра му, но и за случилото се с него… за всичко, което е трябвало да преживее през изминалите тринайсет години.
— Карлос е прав — потвърди Хънтър. — Майкъл ги обвинява. Може би обвинява и други. Не знаем колко далеч се простира играта му на обвинения, но е ясно, че не ги иска мъртви. Иска те да преживеят загуба… болка… емоционален срив… терзания… страдания… всичко, което съпътства загубата на любим човек. — Хънтър замълча. Езикът му се плъзна по небцето, намери изпъкналата ивица там и се притисна до нея, за да се центрира. — Как убиваш някого, без всъщност да го убиеш?
Гарсия погледна обезпокоено партньора си.
— Опустошаваш душата му — отговори Хънтър на собствения си въпрос, — изпразваш я и я изпълваш с болка. Отнемаш му онова, което обича най-много.
Тези думи накараха мисълта на капитан Блейк да запъне.
— Защо ли ми звучи познато? — попита тя и вдигна лявата си ръка към врата си. — И защо се почувствах неспокойна, когато го чух?
— Лушън Фолтър — отговори Гарсия.
Сърцето на Барбара пропусна един удар.
— Какво?
— Това е казал на Робърт, след като убил родителите на Трейси, спомняш ли си? — отвърна Гарсия.
Хънтър реагира, като наведе глава.
— Нима предполагаш, че…
— Не — прекъсна я Хънтър. — Лушън няма нищо общо с това, но идеята зад тези престъпления е същата. Ако искаш да накараш някого да страда, не го убивай, а му отнеми онова, което обича най-много, и го накарай да живее до края на живота си с психическото мъчение, което ще му причини загубата.
— И сигурно затова Ментора ги измъчва със съобщенията след това — добави Гарсия. — С видеозаписите, които им изпраща в деня след убийството. Прави го, за да ги съсипе напълно психически. Да им даде да разберат колко много са страдали любимите им хора. Ако не могат да понесат болката… ако предпочетат смъртта пред страданията… ще трябва да го направят сами, като Трой Фостър.
— Като Дженисис Уилямс.
Капитан Блейк сложи ръце на кръста си и погледът ѝ обиколи таблото още веднъж… два пъти… три пъти.
— Добре — въздъхна тя. — Сега имам няколко нови въпроса… например, щом това малко момиче, Дженисис Уилямс, е отнело живота си през юли 2009-а и брат ѝ обвинява тази група ученици за това, защо той ги наказва сега, тринайсет години по-късно? Защо е чакал толкова дълго?
— Най-логичното обяснение е — започна Хънтър, като посочваше снимките, докато обясняваше, — че онова, което Майкъл Уилямс е научил и което го е накарало да обвини групата ученици за самоубийството на сестра му, се е случило преди около една година. Преди това той вероятно не е обвинявал никого. Затова не е бил активен.
Капитан Блейк прехапа устни, докато разсъждаваше върху думите на детектива.
— Не знаем какво се е случило с него, след като сестра му е починала и той е завършил гимназия „Гардина“ — продължи Хънтър. — Да, тринайсет години по-късно Майкъл Уилямс изтезава и убива хора по най-садистични начини, но това не означава непременно, че е изтрещял веднага след самоубийството на сестра си. Когато е завършил гимназия „Гардина“, той може да си е намерил работа и да се е скъсвал от бачкане, за да не мисли за случилото се… може да е отишъл да учи в колеж някъде… може да си е взел почивка и да е напуснал Калифорния или дори страната, опитвайки да се отдалечи на достатъчно голямо разстояние и да сложи преграда между себе си и смъртта на сестра си. Не знам, капитане, но каквото и да се случи… колкото и добре или зле да понася загубата, първият въпрос, който абсолютно всеки си задава след самоубийство — независимо дали е на любим човек, или не — е „защо“.