— Око за око.
— Хората винаги погрешно са смятали, че като отмъстят, ще се възстановят от някоя трагедия — отбеляза Хънтър. — Погледнете историята.
Капитан Блейк въздъхна.
— И така, сега остава само да го заловим.
— Знаем името му, капитане — каза Гарсия. — Знаем кой е и как изглежда и кой е следващият в списъка му.
— Съпругът на София Елиът — кимна Барбара. — И преди да попитате, да, наблюдението на къщата им започва довечера. — Тя погледна часовника си. — СОР вероятно вече са там.
Специалният отдел за разследвания, или СОР, на лосанджелиската полиция беше най-елитният тактически взвод за наблюдение в страната. Дори ФБР ги използваше понякога за краткотрайни, високотехнологични наблюдения.
— Значи е само въпрос на време да го хванем — отвърна Гарсия.
— Казахте ли вече на Джанет Ланг и на Джоузи Грифит? — попита капитан Блейк.
— Не, още не. Искам да получа колкото е възможно повече информация за Дженисис и Майкъл Уилямс, преди да говоря с тях. И двете се борят с най-лошия вид емоционална болка, капитане. Те не само че са загубили човек, когото са обичали, но и са открили трупа му. Психиката им е на ръба на разпад, ако вече не е рухнала. Разговорът на тази тема — идеята, че цялото това безумие — Хънтър посочи таблото със снимките, — вероятно е отмъщение за нещо, което са направили преди тринайсет години в прогимназията — лесно може да ги тласне към точката на пречупване. Точно това иска убиецът. Той иска те да знаят, че вината е тяхна.
Капитан Блейк разгледа отново новите снимки на таблото. Този път вниманието ѝ се съсредоточи върху трите цветни снимки на Дженисис Уилямс. Едната снимка я показваше в цял ръст, облегната на тухлена стена. Десният ѝ крак беше прегънат в коляното и стъпалото ѝ беше опряно в стената. Беше пъхнала палци в гайките на колана на сините си джинси, прокъсани на коленете в стил рокендрол. Черната ѝ коса беше разпусната и обрамчваше лице с изящни черти. Позата ѝ изглеждаше непринудена. Безспорната доброта на погледа ѝ придаваше спокоен вид, сякаш много малко неща можеха да я развълнуват.
— На тези снимки тя изглежда много мило момиче — каза капитан Блейк. Изражението ѝ беше изпълнено с любопитство. — От онези, които се сприятеляват лесно.
— Взе ми думите от устата, капитане — съгласи се Гарсия. — Защо са ѝ се подигравали? Тя определено е била достатъчно хубава, за да се присъедини към групата им.
Хънтър повдигна озадачено вежди.
— Не забелязахте ли нещо различно в нея?
Гарсия и капитан Блейк отново се вгледаха в снимките, опитвайки се да обърнат внимание на всеки детайл.
За да им помогне, Хънтър пъхна палци в гайките на колана на черните си джинси.
И тогава те най-после забелязаха ръцете на Дженисис Уилямс.
72.
Гарсониерата беше малка, само мъничка кухня, баня и дневна, служеща и за спалня, не по-голяма от паркинг място. Сгъваемото легло се прибираше до стената, за да може да се разгъне масичка. И точно така изглеждаше стаята в момента — леглото беше прибрано, а масичката разгъната, и на нея имаше изпита до половината бутилка бърбън „Хевънс Дор“, пълна до половината чаша, две снимки и полуизяден сандвич. Небето отвъд единствения прозорец беше притъмняло преди два часа, но нощта беше звездна и с ярка луна с цвят на пчелен мед.
Ментора седеше до масичката и внимателно поставяше наредените на пода предмети в пътническа чанта, после дръпна ципа ѝ.
Имаше промяна в плановете. Онзи детектив от лосанджелиската полиция напредваше много по-бързо, отколкото Ментора предполагаше отначало. Разбира се, онази първа среща беше очаквана… дори планирана, но не и тази, която се случи днес. Това означава, че полицията се приближава… може би твърде много. Онова, което се случи следобед, не беше точно среща. Всъщност беше огромен късмет.
Ментора вече беше успял да направи копие на ключа за къщата на София Елиът, оказа се сравнително лесно. Госпожа Пъркс, съседката на София, любезно се беше съгласила да се грижи за котката ѝ, докато София и съпругът ѝ са в Италия, и беше скрила ключовете за къщата на София — вероятно за да не забрави къде ги е сложила — под една саксия отстрани на къщата на София. Докато наблюдаваше къщата, Ментора забеляза скривалището сутринта, след като София и съпругът ѝ заминаха за Италия.
Ментора взе ключовете, направи дубликати и върна оригиналните, преди госпожа Пъркс да нахрани отново котката. Фасулска работа.
Този следобед планът беше да използва ключовете, за да влезе в къщата на София и да я огледа старателно. Ментора разучаваше предварително кои са най-добрите места да се скрие в домовете на жертвите и това беше голямо предимство, но днес нещата не минаха по плана.