— Не е така. Оставил е по един стих на всяко от четирите местопрестъпления, но никой от хората, които е трябвало да ги разпознаят, не го направи. Може да е имало и други знаци — позата на телата, начинът, по който са убити, помощните средства, които е използвал. — Хънтър повдигна рамене. — Не знаем, защото, както казах, знаците не са били насочени към нас. Насочени са били към хората, които са познавали Дженисис Уилямс.
— Учителят ѝ каза ли ти дали е имало проблеми с тормоз? — попита капитан Блейк. — Гадно ли са се държали другите ученици с нея?
— Господин Хартли каза, че никога не е виждал такова нещо да се случва в класната стая — обясни Хънтър. — И че не си спомня да е било проблем, но се съгласи, че само защото не го е виждал да се случва, не означава, че не се е случвало.
— Казахме го и преди, капитане — отбеляза Гарсия. — Хлапетата са си хлапета. Искам да кажа, че понякога могат да бъдат много жестоки. Дори ако тормозът не е бил повтарящ се проблем, сигурен съм, че от време на време е имало гадни подмятания, прякори, тъпи шеги, бележки в шкафчето… какви ли не гнусотии.
— Дотолкова, че да я тласнат отвъд ръба и да я накарат да поиска да сложи край на живота си? — попита Барбара.
— Зависело е от психичното ѝ състояние — отговори Хънтър. — Но е ясно, че хлапетата с физически недъзи или аномалии — вродени или не, тежки или не — обикновено се борят много повече с депресия и тревожност, особено по време на тийнейджърските години. Тогава започват да се притесняват как изглеждат и какво е тялото им. Момичетата започват да забелязват момчетата и момчетата започват да забелязват момичетата. Знаете как е… Дженисис Уилямс е знаела, че изглежда различно, и на тази възраст, когато може за пръв път да е харесала някого, тази мисъл може да е сринала увереността и самочувствието ѝ, правейки още по-сложно психичното ѝ състояние. Дори да не са я тормозели постоянно, както каза Карлос, може да е имало гадни подмятания, прякори, тъпи шеги и така нататък, а за съжаление, такива неща не се забравят. Остават в теб. Натрупват се в съзнанието ти.
— Това е ужасно тъжно — отбеляза капитан Блейк и отстъпи крачка назад от таблото. — И все пак не оправдава брат ѝ, който убива маниакално наляво и надясно. — Тя погледна часовника си. Ставаше късно. — Мислите ли, че ще успеем да го открием тази нощ?
— Трудно е да се каже — отговори Хънтър. — Отдел „Проучвания“ правят всичко възможно. Софтуерът за лицево разпознаване ще работи цяла нощ или докато открие съвпадение. Ако до утре сутринта все още нямаме нищо, ще използваме състаряващ софтуер със снимките на Майкъл Уилямс от годишника, за да предположим как изглежда сега, тринайсет години по-късно. След това ще изпратим бюлетин с тези снимки до всеки полицейски участък в Лос Анджелис и Голям Лос Анджелис.
— Но предимството се наклони на нашата страна, капитане — обади се Гарсия. — Защото ако сме прави, че следващата жертва ще бъде Лукас, съпругът на София Елиът — а мисля, че не грешим — той ще се върне от Италия чак в събота сутринта. Днес е вторник, затова имаме цели три дни, за да открием Майкъл Уилямс. Но дори ако не успеем да го намерим, ще държим под око господин Елиът от мига, в който кацне на международното летище на Лос Анджелис. Домът му вече е под наблюдение. Единственият начин този Ментор или Майкъл, или както там иска да се нарича, да се добере до Лукас Елиът, преди ние да стигнем до него, е ако стане невидим. — Гарсия поклати глава. — А той не може да го направи. Играта свърши.
74.
Хънтър паркира пред жилищната сграда с апартамента си в Хънтингтън Парк и погледна часовника на таблото на стария си буик. Наближаваше единайсет през нощта. Той сложи глава на волана и въздъхна — налегна го смесица от изтощение, напрежение, тревожно очакване и опасения, всичко в едно.
Въпреки всичките им усилия, отдел „Проучвания“ не бяха успели да открият Майкъл Уилямс, но Хънтър знаеше, че в голям град с население близо деветнайсет милиона, дори с име и актуална снимка, може да отнеме дни, понякога седмици, докато намерят някого, особено ако този някой не иска да бъде намерен.
Преди да се качи в апартамента си на третия етаж, Хънтър се обади на екипа под прикритие на СОР, които бяха на улицата на София и Лукас Елиът. Той беше сигурен, че ако Майкъл Уилямс влезе в дома на София и се скрие вътре, както направи на предишните три местопрестъпления, Ментора щеше да го направи едва двайсет и четири часа, преди Лукас да се върне от Италия — или предишния ден, или предишната нощ — а Лукас трябваше да пристигне в събота. Освен това Хънтър знаеше, че Ментора е дисциплиниран и систематичен, вероятно до точката на обсебеност. Ако вече не го е направил, той щеше да провери всеки детайл, преди да действа. Щеше да иска да знае всеки сантиметър от вътрешността на къщата на Лукас, за да сведе до минимум вероятността от грешка, а какъв по-добър момент да го направи от този, когато къщата е безлюдна и никой не се очаква да дойде в следващите няколко дни?