— Злото невинаги носи грозна маска, Карлос. Знаеш го. Често се крие за пред погледите на всички… парадира под маската на дружелюбност… на праведност и отзивчивост… — Хънтър повдигна рамене. — Тук обаче говорим за жестоко съкрушена жена и много, много гневна майка, затова, да, мисля, че жена прави всичко това.
Гарсия отново насочи вниманието си към таблото и кръвопролитията на всичките местопрестъпления.
— И как разбра за нея?
— Марио Кастро — отвърна Хънтър. — Той работи в Мемориалния парк — гробокопач, поддръжка, грижи за гробовете… такива неща. Грижи се за повечето гробове в „Паркова морава“. Това е парцелът, където се намира гробът на Дженисис и Майкъл. Господин Кастро е там от осемнайсет години.
Гарсия се подпря на бюрото си.
— И какво каза той?
— Каза ми, че не бил гробокопач на нито едно от двете погребения, но е виждал майката на децата стотици пъти през годините. Идвала най-малко два пъти в месеца — оставяла цветя, почиствала гроба, понякога дори носела бутилка и седяла с часове.
Гарсия отново погледна партньора си с широко отворени очи.
— Тогава трябва само да обсадим гроба и да чакаме.
— Може би — отвърна Хънтър. — Но тя е била там вчера. Цветята на гроба бяха свежи тази сутрин и я е видял един друг гробар. Това означава, че тя ще отиде там чак след две седмици. Лукас Елиът се връща от Италия след три дни. Сигурен съм, че Линда няма да чака дълго, за да го нападне.
— Вярно е — съгласи се Гарсия. — Но къщата му е под наблюдение и няма да го изпускаме от поглед от момента, в който кацне на ЛАКС.
Въздишката на Хънтър беше изпълнена със съмнение.
— Ами ако в списъка ѝ за убиване има и други, за които не знаем? — попита той. — Ами ако Линда обвинява повече хора? Ами ако следващото име в списъка ѝ не е Лукас?
Гарсия кимна и прехапа устни.
— Тогава имаме проблем.
— Трябва да я намерим бързо. Не можем да чакаме.
— Какво друго знаем за нея?
— Ами, господин Кастро ми каза, че разговарял с нея няколко пъти през годините — започна Хънтър. — Както споменах, виждали са я на гробището стотици пъти, затова било съвсем естествено той да я поздрави — от учтивост. Отначало рядко идвала сама. Винаги посещавала гроба със съпруга си и сина си, както предположил господин Кастро. После, той не беше сигурен след колко време, но сега ние знаем, че е било след една година, синът изчезнал и Линда започнала да посещава гроба, придружена само от съпруга си. И тогава господин Кастро забелязал, че гробът, на който ходи тя, е станал споделен — сестра и брат. Скоро след това, и той пак не беше сигурен точно след колко време, Линда започнала да идва сама.
Гарсия наклони глава настрана.
— Развела се е?
— Може би. Все още не знаем, но информацията, която имам, е, че за съжаление, съпругът ѝ, Джон Уилямс, също е починал. — Хънтър не даде на партньора си шанс да зададе въпрос. — Все още не знаем кога и как. Отдел „Проучвания“ работят усилено, за да го потвърдят, но така казала Линда на господин Кастро по време на един от кратките им разговори. Един ден, може би преди осем или девет години, Линда отишла при господин Кастро и му казала, че няма да може да идва на гробището няколко седмици, и го помолила да се грижи за гроба на Дженисис и Майкъл, докато я няма. Господин Кастро призна, че тя му платила на ръка вместо да минат през администрацията на гробището. И тогава споменала, че вече е вдовица.
— Никой ли от съседните гробове до Дженисис и Майкъл не принадлежи на Джон Уилямс? — попита Гарсия.
— Не. И техният гроб е единственият, който Линда посещава в Мемориалния парк „Роуз Хилс“. Ако той наистина е мъртъв, не мисля, че е погребан там.
— Може би е кремиран?
— Проверих в архивите на гробището — отговори Хънтър. — Ако Джон Уилямс е бил кремиран, това пак не е станало в „Роуз Хилс“, но ето и добрата новина.
Гарсия повдигна вежди.
— Причината Линда Уилямс да отсъства за няколко седмици през всичките тези години, се повтаряла отново и отново… докато преди малко повече от една година тя изведнъж престанала да пътува.
— Педро Бустаменте — каза Гарсия. — Началото на серията брутални убийства.
— Така изглежда — съгласи се Хънтър. — И когато казала на господин Кастро, че вече е вдовица, Линда споделила и защо ѝ се налагало да пътува толкова често. Тя била медицинска сестра в спешното отделение по травматология в Мемориалната болница в Гардина, но няколко години след като Дженисис отнела живота си, напуснала работата си и започнала да пътува из страната.