— Пътувала из страната? Защо?
— Посещавала училища, включително специални училища за деца с увреждания и недъзи, изнасяла лекции за един ден и говорела за депресията, самоубийствата и пристрастеността към наркотиците сред младите тийнейджъри. Освен това разговаряла с родители и учители и им помагала с напътствия как да бъдат по-бдителни за знаците на тези три проблема. — Хънтър направи пауза — тежка и изпълнена с размисъл. — Опитвала се да прави добро, Карлос. Опитвала се да превърне болката си в средство да помага на другите.
— Докато нещо е променило това — отбеляза Гарсия. — Преди малко повече от една година.
Хънтър кимна и взе друга разпечатка от бюрото си.
— Това ни отне малко повече време, докато го открием, защото уебсайтът беше свален, но е достатъчно добра нейна снимка. — Той подаде разпечатката на партньора си.
Снимката показваше висока жена, която изглеждаше на четиресет и няколко години. Правата ѝ черна коса беше завързана на опашка и веждите ѝ бяха професионално оформени. Гримът ѝ беше дискретен, но подчертаваше всички хубави черти на лицето ѝ. Нямаше съмнение, че Дженисис е наследила от майка си кафявите си очи с форма на бадем и миловидната си усмивка.
Гарсия погледна разпечатката само за част от секундата и Хънтър веднага забеляза промяната в поведението на партньора си.
— Исусе Христе! — Думите се отрониха от устата на Гарсия в същия момент, в който очите му се изпълниха със страх.
— Какво? — попита Хънтър.
Гарсия сякаш се парализира.
— Карлос, какво има?
— Знам коя е тя. — Стъписаният поглед на Гарсия най-после се отмести към Хънтър. — Говорих с нея, Робърт.
Думите му полазиха по кожата на Хънтър като хапеща буболечка.
— Какво? Кога?
— Още в началото на разследването — отговори Гарсия с треперещ глас. — Тя беше таксиметровият шофьор, Робърт… жената, която закарала Мелиса Хоторн до дома ѝ, след като си тръгнала от партито в хотела.
77.
Не след дълго отдел „Проучвания“ откриха адреса на Линда Евънс. Това беше моминското име на майката на Дженисис Уилямс и името, което Линда беше използвала, за да се регистрира като таксиметров шофьор. „Проучвания“ се бяха свързали с административния офис на таксиметровата фирма в Лос Анджелис и установиха, че Линда не е качвала друг клиент, след като е оставила Мелиса Хоторн пред дома ѝ в Лиймърт Парк в онова ранно неделно утро преди седмица и половина.
Но щом беше станала лицензиран таксиметров шофьор, значи Линда има валидна шофьорска книжка, която щеше да покаже настоящия ѝ адрес, и копие на тази шофьорска книжка щеше да се съхранява в базата данни на фирмата.
Оказа се, че Линда Евънс живее в малка гарсониера в Торънс, град в непосредствена близост до Гардина, на югозапад, в района Саут Бей на метрополията Лос Анджелис.
Две минути, след като получиха тази информация, Хънтър и Гарсия стояха пред бюрото на капитан Барбара Блейк.
— Имаме ли потвърждение, че тя е в гарсониерата? — попита капитан Блейк, след като изслуша новините от Хънтър.
— Не — отговори той. — Но отиваме там веднага. Има и разпространен бюлетин за спиране на автомобил „Мазда 3“ и арест на шофьора.
— Добре — каза Барбара и посегна към телефона на бюрото си. — Ще разпоредя екип на специалните части да бъде готов след пет минути.
— Почакай, капитане. — Хънтър прекъсна обаждането, като натисна бутона за изключване. — Не ни трябва екип на специалните части.
Капитан Блейк наклони глава и го погледна над очилата си за четене.
— Готвите се да арестувате може би най-садистичния сериен убиец, когото полицията е издирвала, Робърт. Нуждаете се от екип на специалните части.
— Не мисля, капитане. Линда не е като другите серийни убийци, които сме преследвали. Тя не е роден психопат… не търси удоволствие… не се опитва да задоволи някакъв убийствен инстинкт, скрит дълбоко в нея… не търси сексуално удовлетворение… и няма неконтролируем подтик, който я принуждава да убива. Линда иска отмъщение за дъщеря си. Тя не обикаля по улиците, търсейки поредната си жертва. Не ги избира произволно или по някакъв критерий, предизвикан от травма. Линда има списък с конкретни имена.
Барбара свали очилата си, но задържа телефонната слушалка в ръката.
— Поведението на този тип убийци — продължи Хънтър, — много се различава от това на психопатите серийни убийци. Линда може да се опита да избяга, когато осъзнае, че играта свършва, но мисля, че няма да отвърне със смъртоносна сила.