— Не го знаеш със сигурност, Робърт — възрази капитан Блейк. — Екипът на специалните части ще те посъветва как да действаш.
— Всъщност, няма, капитане — обади се Гарсия. — Специалните части не се славят с дискретност, не е ли така? Голям черен брониран камион с шестима до дванайсет командоси, всичките облечени в черно, с маски и шлемове и полуавтоматични пушки… Целият квартал ще разбере, че са там.
— И ако Линда не е в дома си — добави Хънтър, — вероятно ще разбере, че сме там, преди да се върне, и ако това се случи, пак ще изчезне.
— Как? — попита капитан Блейк. — Как ще разбере?
Гарсия се изсмя.
— Какво мислиш, че ще направят всички минувачи веднага щом видят да спира камион на специалните части и оттам изскачат въоръжени командоси и се втурват в сградата? — Той кимна. — Социалните мрежи. Цялата история ще бъде качена навсякъде още преди да сме почукали на вратата ѝ.
— Блокът, в който живее тя — каза Хънтър и сложи на бюрото на капитан Блейк две снимки на сградата, заснети от въздуха, — е висок три етажа и има преден и заден вход, асансьор и стълбище. Няма външна противопожарна стълба. Гарсониерата ѝ е на последния етаж. — Той посочи една от снимките. — Твърде високо, за да избяга, като скочи. Остават ѝ само два изхода и Линда трябва да използва асансьора или стълбището, за да стигне до тях. Един екип на специалните части ще бъде прекалено много в случая.
Капитан Блейк се замисли.
— Добре, какъв е вашият план? Няма да отидете и да почукате на вратата ѝ ей така, нали?
— Точно това е планът, капитане — отвърна Гарсия.
Тя го изгледа гневно.
— На всеки, когото разпитваме във всяко разследване — обясни Гарсия, — винаги обясняваме, че може да се наложи да им зададем още въпроси, докато разследването напредва. Мисля, че Линда не знае, че сме я разкрили. Ще изглежда така, сякаш искаме да я попитаме още едно-две неща, само толкова. Няма реална заплаха.
Капитан Блейк погледна Хънтър.
— Понякога най-простият план е най-ефективният — каза той.
— Ще си сложите бронирани жилетки, нали? — попита тя.
— Абсолютно — отговори Гарсия.
Барбара размишлява още няколко секунди.
— Добре — каза накрая тя и остави телефонната слушалка на мястото ѝ. — Няма да има специални части, но искам най-малко две полицейски коли да наблюдават всеки изход на улицата и още двама детективи на предния и на задния вход на жилищната ѝ сграда. Щом е толкова дисциплинирана и систематична, както мислиш ти, Робърт, тогава Линда сигурно вече има план за бягство.
— Сигурно — съгласи се Хънтър.
— Вземете Милтън и Джейкъб — нареди капитан Блейк. — Те са на бюрата си и двамата са много добри стрелци. Ако нещата загрубеят, те са най-добрите, които може да имате на ваша страна.
— Ще ги вземем, като тръгнем — отвърна Хънтър.
— Добре — капитан Блейк кимна на двамата детективи и посочи вратата. — Залавяйте се. Тръгвайте.
78.
Гарсия излезе на „Харбър Фрийуей“, отправяйки се на югозапад, и включи светлините и сирените на полицейската кола. До Торънс имаше трийсетина километра от мястото, където се намираха, но светлините и сирените разчистваха пътя.
Детективи Милтън и Джейкъб, които пътуваха с кола „Киа Оптима“ без опознавателни знаци точно зад тях, направиха същото.
— Трябваше да се досетя — каза Гарсия, без да поглежда Хънтър. Звучеше ядосан на себе си.
Хънтър знаеше, че партньорът му има предвид разговора си с Линда Евънс в началото на разследването.
— Не мисля, Карлос. Не се измъчвай — отговори той.
— Знаеш, че винаги има нещо, което може да ги издаде, Робърт. Потрепване, моментно колебание, странен маниер… все нещо.
— Невинаги. Ако са неподготвени, може би, но в нейния случай не е било така. Линда е умна и е била готова, защото е знаела, че ще бъде разпитана.
Гарсия погледна Хънтър с крайчеца на окото си.
— Линда е била последният човек, който е видял жива Мелиса Хоторн — продължи Хънтър. — Закарала я е до дома ѝ и не го е направила анонимно. Не е била непозната, която е качила Мелиса в нощта. Била е таксиметров шофьор, който изпълнява поръчка. Знаела е, че ще разберем, че Мелиса е взела такси от хотела в онази нощ, и че скоро ще почукаме на вратата ѝ. — Той повдигна рамене. — Не е трудно да предположиш какви въпроси ще зададе всеки детектив на таксиметров шофьор, който е закарал до дома ѝ жертва на убийство, преди да бъде убита.
Гарсия не откъсна очи от пътя.
— Линда може и да не е знаела как точно ще формулираш въпросите си, но е знаела общата посока, в която ще протече разговорът. Вероятно е репетирала как ще отговори на всеки въпрос, който ти ѝ зададеш… при това може би пред огледало. Репетирала е точно това, което ти може да забележиш — потрепване, моментно колебание, странен маниер, движение на очите… каквото се сетиш. И се обзалагам, че ги е отработила до съвършенство. Никой не е забелязал нищо, защото Линда се е погрижила да не се издаде с нищо, Карлос. Тя те е очаквала.