— И той е починал преди четири години — отвърна Хънтър. — Сърдечен удар. Доколкото разбрахме, бил е страхотен втори баща на Мелиса.
Капитан Блейк отново насочи поглед към таблото.
— Това нейно бивше гадже… Кевин, нали?
Гарсия кимна.
— Имате ли представа дали не е забъркан с някаква банда?
Двамата детективи знаеха причината за въпроса на капитана. Тя беше права за факта, че омразата и невежеството, които излъчваха снимките на таблото, наистина са особен вид. Този вид, на който бяха способни много малко хора, а някои банди в Лос Анджелис бяха известни в целия свят с бруталността и садизма на действията си. Особено когато тези действия бяха предназначени като уроци за други или като отмъщение.
— Както каза Робърт — отговори Гарсия, — общо взето, не знаем нищо за този Кевин Гарисън, но вече разговаряхме с капитан Кармона от отдел „Банди и наркотици“. — Карлос отново посочи таблото и поклати глава. — Той не е виждал, нито е чувал за подобно нещо. Ако това е дело на банда, тогава е нещо съвсем ново.
В същия момент телефонът на бюрото на Хънтър иззвъня.
— Детектив Хънтър — отговори той. — Отдел „Свръхтежки убийства“.
— Робърт, обажда се Каролин.
Хънтър много добре познаваше мекия като кадифе, но силен глас на доктор Каролин Хоув.
— Приключихме с аутопсията на случай… — Тя прочете номера на случая. — Афроамериканка… Доколкото разбрах, вие разследвате убийството.
— Точно така, докторе. Някакви интересни открития?
Доктор Хоув се изсмя, но мрачно.
— Да, бих казала. Бихте ли дошли да погледнете?
— Да погледнем?
Погледите на Гарсия и капитан Блейк задаваха на Хънтър един и същ мълчалив въпрос.
— Убиецът, изглежда, ви е оставил малък подарък.
— Какъв?
— Намерихме бележка.
— Бележка?
Гарсия и капитан Блейк се намръщиха озадачено.
— Къде? — попита Хънтър.
— Беше оставена в жертвата.
Хънтър знаеше точно какво означава това.
— Добре, тръгваме веднага.
10.
Главната сграда на Института по съдебна медицина в Лос Анджелис беше във всяко отношение внушително произведение на архитектурата, явно повлияно от стила на Ренесанса. Фасадата на старата болница, превърната в морга, представляваше стилна комбинация от червени тухли и светлосиви трегери. От двете страни на екстравагантното входно стълбище имаше готически на вид стълбове с лампи, които добавяха още очарование към красивата сграда, която по ирония на съдбата не приютяваше нищо друго, освен смърт.
В сутрешното улично движение краткото пътуване от Главното управление на полицията дотам отне на Хънтър и Гарсия само десетина минути. Те влязоха във входното фоайе и Марта, рецепционистката от Ямайка с добри очи и закръглени бузи, кимна вежливо. Тя беше овладяла до съвършенство изкуството на сериозно и почтително изражение на лицето, усмивките ѝ за поздрав неизменно бяха мили и учтиви, израженията на лицето ѝ показваха съчувствие и разбиране и тонът ѝ беше успокояващ.
— Детективи — поздрави ги Марта, когато Хънтър и Гарсия се приближиха до рецепцията, и им подаде два пропуска на посетители.
— Марта — отговори Хънтър и също кимна любезно. — Как са децата?
— Струват ми по-скъпо от всякога — отвърна тя и завъртя очи. — Надявам се, че вие сте добре. Доктор Хоув ви очаква. Тя е в зала за аутопсии номер едно, долу, в сутерена.
Хънтър и Гарсия бяха идвали в Института по съдебна медицина толкова много пъти, че можеха да се ориентират във всеки коридор, етаж и сграда със завързани очи.
Марта натисна бутона, за да ги пусне да минат през вратата на охраната, и те тръгнаха към стълбището вдясно от рецепцията.
Стигнаха до сутерена и в дъното на първия коридор завиха надясно, после наляво в края на следващия, и се озоваха пред двойни летящи врати.
На табелката над вратите пишеше „Зала за аутопсии №1“. Хънтър натисна бутона на интеркома и зачака. След три секунди вратата забръмча и се отвори и двамата детективи влязоха в голяма студена стая, осветена от две редици флуоресцентни лампи, монтирани по дължината на тавана. В средата имаше две маси за аутопсия от неръждаема стомана, едната — закована за пода, а другата — на колелца. На всяка лежеше по един труп, покрит с бял чаршаф. Двете кръгли хирургични лампи над масите бяха угасени. До стената с хладилни камери за трупове имаше болнична носилка на колела. Доктор Каролин Хоув стоеше до втората маса, която бе закована за пода. Носеше сини латексови ръкавици и дълга лабораторна престилка над цивилните си дрехи.