Хънтър и Гарсия се вгледаха в снимката.
— Имаме причина да смятаме, че през последните пет години — продължи агент Рийвс, — извършителят, който е изнасилил и убил госпожица Блек, е направил същото най-малко с още три други жени. — Той сложи още три снимки на бюрото на Хънтър. — Хелън Остин, на двайсет и една години, студентка в Сан Диего… Марта Дрискол, на двайсет и четири, учителка в детска градина в Оукланд… и Алис Пиърсън, на двайсет и две, барманка в Сакраменто.
— Причина да смятате така? — попита Гарсия.
— Обстоятелствата, методът на действие и почеркът и в четирите нападения с изнасилване и убийство са еднакви, но извършителят е ставал все по-добър. Единствената му грешка е била в първото му престъпление, преди пет години.
— ДНК-то, оставена в Сан Франциско — каза Хънтър и почука с показалец по първата снимка, която агент Рийвс беше сложил на бюрото му. — Сузи Блек.
— Точно така. След това не е допускал грешки. Преследваме това откачено копеле от пет дълги години, детектив Хънтър, затова моля ви, кажете ми, че имате име, което можете да ми дадете?
Хънтър извади мобилния си телефон, отвори галерията с изображенията и прегледа няколко снимки.
— Имам нещо по-добро от име — каза той и показа на агент Рийвс екрана на телефона си. — Имам лицето му.
Обработка
Сканиране, корекция и форматиране: ehobeho, 2022
***