Той се отби във фитнес залата „Сикс Пакс“ в Кълвър Сити и пристигна в сградата на Главното управление на полицията в седем и двайсет и шест — двайсет и шест минути след Гарсия.
— Как мина с Кевин Гарисън? — попита Карлос, когато Хънтър влезе в кабинета и затвори вратата.
— Невъзможно — отвърна Хънтър, докато се приближаваше към бюрото си. — Той не е нашият човек.
— Наистина ли? — Гарсия отново седна на стола си. Гласът му прозвуча искрено разочаровано. — Защо? Какво каза?
— Не говорих с него. Нямаше го. Но разговарях с един от инструкторите във фитнес залата. Кевин е в Сакраменто от петък. Той и още двама членове на фитнес залата са участвали в състезание на Международната федерация по културизъм и фитнес, което се е състояло през уикенда. Кевин се е класирал четвърти. — Робърт поклати глава. — Не е бил в Лос Анджелис в нощта, когато е била убита Мелиса, и алибито му е желязно. Той не е човекът, когото търсим.
Гарсия сложи лакти на бюрото и се почеса по брадичката.
— Значи сега единственият човек, който представлява интерес за нас, е „Мазния Марк“, ако Марк е истинското му име.
— Засега, да — съгласи се Хънтър и седна зад бюрото си. — Някакви новини от криминалистите?
— Все още нищо, но получихме доклад от отдел „Проучвания“ за съпоставянето на подобни убийства, което поисках.
— Извадихме ли късмет?
Гарсия въздъхна разочаровано.
— Все още преглеждам списъка и се опитвам да видя дали се откроява нещо, но предполагам, че зависи какво наричаш „подобни“. — Той използва компютърната мишка, за да превърти надолу информацията на екрана. — Обръщам ти внимание, че „Проучвания“ бяха любезни да включат снимки от всички местопрестъпления и ни изпратиха данни за насилствени убийства от цялата страна — Ню Йорк, Чикаго, Маями, Сиатъл, Лос Анджелис, каквото се сетиш — но все още не съм попаднал на нищо като това, което разследваме в момента. Например, има много местопрестъпления, където жертвата е оставена да виси, но на нито едно не е закачена на кука или повдигната за устата. Освен обичайното въже, има случаи, в които извършителят е използвал различни други средства — електрически кабели, вериги, чорапогащник, каишки за кучета, колан. Също така има много случаи, в които жертвата е окачена за краката или за ръцете. — Гарсия превъртя още надолу. — Има няколко случая, в които е използвана кука за месо или кука за пренасяне на бали, но жертвата само е повдигната над земята и е оставена да виси само в три от тези случаи и на трите местопрестъпления жертвите са открити в хладилна камера за месо и куката е пробила гърба им, не устата, лицето или черепа.
Хънтър кимна, вперил очи в екрана на компютъра си.
— Има и няколко случая с жестоко обезобразяване на лицето — продължи Гарсия. — Разрези… осакатяване… пребити на пихтия… изгаряния с киселина… от огън… гърло, прерязано от ухо до ухо… разбит череп. — Той вдигна ръце в жест „да им се не начудиш“. — „Проучвания“ са попаднали на един случай, в който извършителят е откъснал мандибулата от лицето на жертвата, но това е станало преди петнайсет години, и няма окачване, а извършителят е съпругът на жертвата, който е бил заловен и осъден. — Гарсия вдигна ръка, преди Хънтър да каже нещо. — Разбирам, че не търсим съвсем същото местопрестъпление, а нещо предшестващо ескалация, нали? Нещо не толкова жестоко, но с намеци, че може да ескалира до нивото на бруталност на убийството на Мелиса Хоторн.
— Да, това е теорията — съгласи се Хънтър, който също превъртя надолу информацията на екрана на компютъра си.
— Но как да разберем от какво е ескалирало? — попита Гарсия. — Искам да кажа, търсим ли нещо… да речем, с по-малко насилие? Или със съвсем малко насилие? Може ли да е ескалирало от нещо, което би изглеждало съвсем различно? Да няма окачване? Да няма обезобразяване на лицето? Какво? Защото съм малко объркан.
Хънтър се облегна назад на стола си и потърка очи.
— Там е проблемът, Карлос. Човешкото поведение не е като точните науки. Схемите се променят и може да бъдат драстично различни за различните хора. — Сега беше негов ред да вдигне ръка, за да направи знак на Гарсия да не го прекъсва. — Ето защо би било много неестествено извършителят в нашия случай да премине от никакво, малко или дори умерено насилие до нивото на бруталност, показано в сегашното местопрестъпление.
— И аз исках да кажа това — отвърна Гарсия и насочи двата си показалеца към Хънтър.
Карлос разбираше добре теорията за ескалацията — ако убиецът убива заради подтик, който не може да контролира, някакъв непреодолим вътрешен импулс — девет пъти от всеки десет тази принуда започва с малки деяния, вероятно дори не с убийство. Каквато и да беше тази принуда, извършителят някак я подхранва, за да обуздае импулса. И това подхранване, каквото и да е, поставя началото на цикъла. Много скоро подтикът се завръща… по-силен… по-ненаситен… но не толкова много, иска само малко повече. Без да е в състояние да го отхвърли, извършителят отново нахранва чудовището, давайки му онова малко повече, което беше поискало. След това схемата се повтаря и винаги ескалира… винаги иска повече с всеки нов цикъл.