— Успя да дойдеш все пак!
Хънтър се намръщи учуден.
— Не успявам ли да дойда винаги, Ана?
Тя се засмя.
— За барбекю, да, вярно е…
— Благодаря ти, че отново ме покани.
— Знаеш, че за мен винаги е удоволствие да те видя, Робърт. Ела да те запозная с някои гости.
Около кръглата градинска маса спокойно седяха трима души. Четвърти стоеше до внушителното тухлено огнище, което Гарсия сам си беше направил.
— Това е Мартин. — Ана посочи висок и кльощав мъж, изглеждаше няколко години по-голям от жената, до която седеше. — И неговата партньорка, Шарлот — добави Ана.
— Приятно ми е да се запознаем — каза Хънтър и се ръкува с тях. — Аз съм Робърт.
— Помниш Пауло, нали? — попита Ана и посочи мъжа, който стоеше до огнището и обръщаше наденички. — Запознахте се предишния път, когато идва у нас.
— Да, разбира се — отвърна Пауло, обърна се и поздрави Хънтър, като кимна и се усмихна весело. — Здравей. Как си?
— Добре. А ти?
— Страхотно — отговори Пауло. Бразилският му акцент все още беше силен. — Трябва да опиташ тези наденички. Аржентински чоризо. Толкова са вкусни, че тръпки ще те полазят.
— И разбира се, запознал си се вече с Дениз — продължи Ана и кимна към приятелката си от детинство, която седеше от лявата страна на Шарлот.
— Да.
Дениз се усмихна на Хънтър, но този път усмивката ѝ беше придружена от леко намигване.
— Ще ти донеса чиния и пиканя за начало — продължи Ана и посочи свободен стол. — Напитките са в кухнята.
— Много ти благодаря, Ана — отговори Хънтър и после се обърна към останалите от групата. — Някой иска ли питие?
— Не, благодаря — отвърна Мартин и посочи кутиите бира на масата.
— И аз имам, благодаря. — Пауло дойде и остави на масата чиния, пълна с наденички чоризо.
— За теб, Ана? — попита Хънтър.
— Благодаря ти, Робърт, но Карлос ми приготвя кайпириня.
— О, чудесно — отбеляза Хънтър и погледна въпросително Дениз.
— Да — отговори тя, — ако нямаш нищо против.
— Не, разбира се. Удоволствието е мое. Какво да ти донеса?
— Червено вино, моля. — Дениз му подаде празната си чаша.
— Връщам се веднага. — Хънтър се обърна и влезе в къщата.
Намери три бутилки червено вино и малка селекция твърд алкохол на кухненския плот. Гарсия току-що беше нарязал зелени лимони за каната с кайпириня.
— Искаш ли от това? — попита той и кимна към напитката. — Знаеш колко добра е моята кайпириня, нали!
— Знам — потвърди Хънтър и взе чиста чаша и бутилка аржентинско червено вино „Малбек“. — Знам и колко е смъртоносна… но може би по-късно. Мисля да започна с вино.
Гарсия погледна партньора си и закачливо повдигна вежди.
— Предполагам, че другата чаша е за… Дениз?
— Никой друг не искаше питие.
Гарсия се ухили.
— Готина е, нали?
— Кой, Дениз ли?
Гарсия се изкикоти заговорнически и се подпря на кухненския плот.
— Знаеш ли, това изобщо не ти отива.
— Какво не ми отива? — Хънтър напълни с вино и втората чаша.
Гарсия посочи партньора си.
— Това, което правиш в момента, Робърт. Правиш се на луд. Не е в твоя стил и не го умееш, затова зарежи…
Хънтър се обърна с лице към Гарсия, държейки по една чаша във всяка ръка.
— Тя е неомъжена — подхвърли Гарсия.
— Коя?
— Разкарай се. — Гарсия посочи вратата на кухнята.
Хънтър излезе навън и подаде на Дениз чашата ѝ с виното.
— „Малбек“, става ли?
— Идеално — отговори тя и посочи стола до нея. — Седни.
Хънтър седна, а Гарсия излезе, носейки поднос с каната с току-що направената кайпириня и няколко чаши.
— Пригответе се да се напиете! — обяви той и сложи каната на масата. — Силна е.
Докато Гарсия пълнеше чашите, служебният мобилен телефон на Хънтър започна да звъни в задния джоб на панталона му, той го извади и погледна екрана.
Непознат номер.
— Извинете ме за момент — каза Хънтър и видя, че изражението на лицето на Ана се промени.
— Наред ли е всичко? — попита Гарсия със сериозен тон.
Хънтър отговори, като само леко наклони глава, а после стана и се отдалечи от него и гостите.
— Детектив Хънтър — каза той, когато отговори на обаждането. — Отдел „Свръхтежки убийства“.
— Детектив Хънтър — чу се гласът от другия край на линията. — Обажда се детектив Уилям Барнс от Югозападния участък на лосанджелиската полиция. Извинявайте, че ви безпокоя в неделя, в почивния ви ден.
— Няма проблем. Какво мога да направя за вас, детектив Барнс?
— Ами, опитвам се да спестя на всички малко време и писане на доклади.