27.
Вятърът навън виеше на пориви с различна сила, като вълни, които се разбиват на брега, но не валеше дъжд. От време на време свистеше зловещо, когато се блъснеше в някой от первазите на прозорците, и после бавно затихваше, звукът беше изнервящ, напомняше странен шепот.
Ако Хънтър беше съзрял тъга в очите на доктор Слейтър преди секунда, тя, на свой ред, забеляза в неговите очи нещо, което не беше виждала дотогава — тъга, може би… объркване и стъписване, със сигурност.
На леглото, върху подгизнали от кръв чаршафи, лежеше голото тяло на жена. Ръцете ѝ бяха вдигнати над главата и китките ѝ бяха завързани с въже. На въжето с кука за планинско катерене беше закачена метална верига, дълга метър — метър и двайсет. В другия край на веригата имаше още една метална кука, по-голяма и много по-тежка от тази на китките на жената, но не беше прикрепена към нищо. Странното приспособление въже-верига-кука беше небрежно преметнато на таблата на леглото.
Гарсия пръв наруши тягостното мълчание. Гласът му беше колеблив, втренченият му поглед — озадачен, и умът му се мъчеше да проумее зверствата, извършени с жертвата.
— Какво… се е случило с нея?
Повечето кожа по стъпалата, краката, стомаха, ръцете, раменете, главата, челото и лицето я нямаше, разкривайки зачервена, възпалена плът, която вече ставаше кафява от окислението. Гърдите ѝ бяха жестоко отсечени от торса с някакъв тъп инструмент. Носът ѝ беше отрязан и беше останал само малко хрущял. На някои места, като раменете, ръцете, коленете, лактите, главата и лицето, част от плътта и мускулите изглеждаше протрита и се виждаха костите. Някои очевидно бяха счупени на няколко места. Повечето от някога русата ѝ коса беше брутално скалпирана и сега се виждаха части от черепа ѝ, но онова, което предизвика гадене във всички в стаята, беше, че кожата… плътта… мускулите ѝ… не изглеждаха премахнати по хирургичен начин. Жертвата не беше одрана в медицинския смисъл на думата. Кожата, заедно с парчета плът и мускули, беше някак насилствено изстъргана от тялото. Това грубо дране беше стигнало и до някои от оголените кости, където липсваха фрагменти. Резултатът беше невиждана гротеска — части оголена плът, части оголен скелет и части обезобразено тяло, всичко това — покрито с пласт кръв, която вече беше засъхнала.
Въпросът на Гарсия беше посрещнат с дълго мълчание. Сърцата на всички сякаш бяха излезли от ритъм. Доктор Слейтър отмести очи към трупа за момент и после отново погледна двамата детективи.
— За да бъдем сто процента сигурни — отговори най-после тя и тъгата в очите ѝ се прокрадна в гласа ѝ, — ще трябва да изчакаме доклада от аутопсията.
Хънтър и Гарсия пристъпиха по-близо и застанаха от двете страни на леглото като другите двама криминалисти — Хънтър отдясно, а Гарсия отляво.
— Но ти имаш теория, нали? — попита Хънтър, който разгада изражението на лицето на доктор Слейтър.
Тя отстъпи крачка назад от леглото и Хънтър можеше да се закълне, че я видя да потреперва.
— Тук сме само от близо един час — отговори Сюзан. — И бих го нарекла по-скоро предположение, не теория, но да, съдейки по състоянието на тялото и няколко неща, които открихме… мога да се досетя какво се е случило с нея.
Хънтър отмести поглед към криминалиста откъм неговата страна на леглото, който използва хирургични пинсети, за да вземе нещо от парче оголена плът на бедрото на жертвата, от задната част, точно под хълбоците. Криминалистът пусна в прозрачно найлоново пликче за веществени доказателства предмета — малко камъче. В пликчето имаше няколко такива.
Гарсия зачака доктор Слейтър да продължи, но тя отново млъкна.
— Тайна ли е предположението ти, докторе? — попита той. — Или можеш да го споделиш с нас?
— Жертвата е била влачена — отговорът дойде от Хънтър, не от доктор Слейтър.
— Влачена? — Гарсия погледна партньора си.
— Това е и нашето първоначално заключение — потвърди доктор Слейтър и кимна на двамата детективи.
— Как така влачена? — Въпросът на Гарсия остана да се рее без отговор във въздуха.
— Влачена за ръцете с кола или мотоциклет — поясни Хънтър. — Влачена за китките по неравен терен. — Той посочи голямата тежка кука в другия край на металната верига. — Това е влекачна кука. Известна е и като кука за теглич. Това е улика.
Гарсия посрещна разкритието на партньора си с абсолютно мълчание, но отрицателният заряд във въздуха при мисълта за изводите и последиците, накара косъмчетата на ръцете му да настръхнат.
Хънтър посочи найлоновото пликче в ръцете на криминалиста до него.