— Другите улики са камъчетата чакъл, които са се набили навсякъде по тялото ѝ.
Гарсия протегна врат, за да погледне над леглото.
Криминалистът до Хънтър вдигна пликчето, за да го види детективът. Гарсия отново посрещна с мълчание разкритието на партньора си. Погледът му се стрелна към голямата кука за окачване, към пликчето и после отново към куката.
— Цялото това приспособление въже-верига-кука на китките ѝ — обясни Хънтър с изпълнен с гняв глас, — няма причина да е тук… в спалнята ѝ. Тя не е била убита тук. Не е умряла тук.
— Жертвата е била пренесена тук след смъртта — добави доктор Слейтър със смирен и почтителен глас и кимна два пъти.
— Убиецът — продължи Хънтър, — е можел много лесно да освободи ръцете ѝ или преди да я донесе тук, или след като я е сложил на леглото, но не го е направил. Извършителят не само че е оставил тук цялото приспособление, но и я е положил по този начин. — Той кимна към жертвата. — С ръцете над главата, сякаш я влачат. Защо?
Гарсия отново погледна приспособлението на китките на жертвата и редът на мислите му настигна разсъжденията на Хънтър.
— Защото е искал да знаем как го е направил.
— Всички наранявания, които виждате тук — каза доктор Слейтър, отново насочвайки вниманието си към трупа, — са съвместими с този сценарий.
— Но има много малко подуване — отбеляза Хънтър, гледайки обезобразеното лице на жертвата.
— Имаш набито око, Робърт — каза доктор Слейтър и кимна. — Това показва, че убиецът е продължил да я влачи, след като животът я е напуснал.
— Да, но защо? — попита единият криминалист, позволявайки любопитството му да надделее. — Какъв е смисълът да продължи да я наранява, след като вече е умряла?
Доктор Слейтър погледна Хънтър.
— Защото убиецът го е правил не само за да я нарани — отговори той и отстъпи назад от леглото. — Правил го е за себе си… за собствено удоволствие. — Хънтър поклати глава веднага щом изрече думата „удоволствие“. Думата изобщо не се вместваше в контекста на всичко. — Садизмът е натрапчив импулс. Задоволява нещо в тях…
— Все едно да почешеш място, където те сърби — добави Гарсия и инстинктивно почеса лявата си ръка. — Случвало ли ви се е, когато се почешете, да се почувствате толкова добре, че да продължите да се чешете дори след като вече не ви сърби? Това е нещо като натрапчив садистичен импулс.
Криминалистът се замисли върху думите му за момент и после поклати глава.
Хънтър се върна до вратата и огледа ламината на пода. Беше чист. Нямаше следи или размазани петна.
— Няма следи от влачене — каза доктор Слейтър, която се досети какво търси Хънтър. — Няколко капки кръв в коридора и дневната, но нищо друго. Това означава, че жертвата не е била довлечена тук, а пренесена.
Хънтър кимна.
— Да, и аз забелязах капките.
Гарсия заобиколи леглото от другата страна.
— Но пренасянето ѝ тук не би било толкова трудно. — Той врътна брадичка по посока на трупа. — Тя е колко… метър и седемдесет, метър и седемдесет и два? И изглежда доста слаба — не повече от шейсет, шейсет и два-три килограма, бих казал.
— Дори по-малко — отбеляза единият криминалист.
— Освен това — продължи Гарсия, — съм сигурен, че тя вече е била мъртва. Не се е съпротивлявала.
— Но има няколко капки кръв, водещи от външната врата до тази стая — подчерта Хънтър, все още оглеждайки пода. — Сигурно е била увита в нещо.
— Да, така е — потвърди криминалистът от лявата страна на леглото. — Освен камъчетата, събрахме и няколко влакна от тялото, които изглеждат синтетични. Бих казал, че е била увита в евтин килим или нещо подобно. В лабораторията ще уточнят.
— Разбирам, че на този етап няма как да знаеш със сигурност — обърна се Хънтър към доктор Слейтър, — но приблизително, би ли казала, че смъртта е настъпила преди петнайсет… шестнайсет часа, плюс-минус един-два?
Сюзан сви устни и се замисли.
— Тялото е в пълно трупно вкочаняване.
Двамата други криминалисти кимнаха в знак на съгласие.
— Затова, да — потвърди доктор Слейтър, — приблизително бих казала, че това е доста добро предположение. Как разбра?
Хънтър все още не беше огледал внимателно трупа. Доктор Слейтър се съмняваше, че само от бегъл поглед и съдейки по състоянието, в което е тялото, е могъл да разбере, че вече е постигнато пълно трупно вкочаняване.
— Защото тя очевидно не е била убита в тази стая — отговори Хънтър и се върна до леглото. — И както ти каза, някой я е пренесъл тук. — Той посочи прозореца. — Улицата не изглежда оживена, но е в жилищен квартал. Има много съседи. За да я пренесе в тази стая и на това легло, убиецът е трябвало да я докара тук с превозно средство, да паркира някъде навън, може би дори на алеята пред къщата, и да я внесе вътре. Най-безопасният начин да го направи, ако не иска да го види някой съсед, е може би в ранните часове на утрото — три или четири.