Съгласието на всички се прояви под формата на тежко, тягостно мълчание.
— И все пак — продължи Хънтър, този път обръщайки се към партньора си, — убиецът е трябвало да я изкара и докара по тази улица, да паркира, да я вземе на ръце, да я внесе вътре и да я сложи на леглото. Може би някой от съседите е нощна птица…
Гарсия схвана намека.
— Ще организирам екип да разпита съседите колкото е възможно по-скоро. — Той погледна часовника си. — Съседите и без това, изглежда, са будни.
Хънтър се приближи до дървената тоалетка до стената вдясно от леглото. В средата на тоалетката имаше голямо овално огледало. Вляво имаше парфюми, кутия за бижута, украсена с рози, и две четки за коса, вдясно от огледалото — метална кутия без капак, пълна с бурканчета, шишенца и тубички с различни видове овлажняващ крем — за ръце, лице, пети, тяло и очи.
Хънтър издърпа първото от трите чекмеджета на тоалетката, оказа се пълно с четки за гримиране с различна дебелина и размери. Във второто чекмедже имаше пет палитри сенки за очи, а в последното — червила във всички цветове на дъгата, очни линии и моливи за вежди.
На тоалетката, зад парфюмите, беше сложена малка снимка в рамка, с размери десет на петнайсет сантиметра.
Хънтър я взе.
Снимката показваше млада двойка на плажа. Усмихваха се към обектива. Океанът зад тях беше спокоен и вълните отразяваха слънцето, издигнало се високо в небето. Жената беше преметнала ръка на раменете на мъжа и нежно допираше буза до лицето му.
— Това е тя — каза доктор Слейтър. — Много красива… поразителна усмивка.
Хънтър се вгледа в жената на снимката. Доктор Слейтър не беше само любезна. Привлекателността на жената беше безспорна. Тя беше бледа, с бяла като порцелан, почти прозрачна кожа, златисторуса коса и устни, леко обагрени в розово. Усмивката ѝ беше не само поразителна… а съвършена, разкриваща красиво наредени, безупречни бели зъби. Кръглите ѝ очи бяха в наситеносин цвят, който съперничеше на ясното небе зад тях.
— За да бъдем абсолютно сигурни, че е тя — отбеляза криминалистът от дясната страна на леглото, — ще ни трябва ДНК изследване.
Хънтър остави снимката и отново плъзна поглед по трупа на жертвата на леглото. Причината за коментара беше очевидна. Обезобразяването беше тотално.
Той не каза нищо, но за него нямаше никакво съмнение, че трупът на леглото е на Кирстен Хансен. Защо иначе убиецът би я сложил на леглото в спалнята ѝ? По същата логика извършителят беше оставил и приспособлението въже-верига-кука, прикрепени за китките ѝ — желанието му всички да знаят как я е убил. Освен това искаше всички да знаят кого е убил.
28.
Вятърът навън най-после взе да утихва. Свистенето по перваза на прозореца спря, но все още, на неравни интервали, се чуваше шепот, като от тихи гласове, които разменят тайни.
— Сега, след като видяхте тялото така, както е намерено — обърна се доктор Слейтър към двамата детективи, — ще развържа ръцете ѝ. Искам да видя белезите на китките ѝ и освен това трябва да съберем в найлонови пликчета всичко и да го изпратим за анализ.
Хънтър и Гарсия кимнаха едновременно.
— Приспособлението вече е заснето от всички ъгли — поясни доктор Слейтър. — Извършителят е използвал обикновен двоен възел, увиване на въжето и после още един двоен възел. Нищо особено.
Хънтър и Гарсия вече бяха го забелязали. Те наблюдаваха, докато доктор Слейтър протегна ръце към куката, прикрепена за въжето около китките на жертвата, и я откачи. След това откачи куката от веригата и после веригата от по-голямата влекачна кука в другия край.
Докато разглобяваше приспособлението, доктор Слейтър подаваше частите на криминалиста отляво на леглото, който слагаше всяка една в отделен плик за веществени доказателства. След като приключи с това, доктор Слейтър започна да развързва възлите на китките на жертвата. Отне ѝ по-малко от минута, за да освободи напълно ръцете. Пръстите им бяха плътно стиснати в юмруци.
Когато доктор Слейтър махна въжето и го подаде на криминалиста, за да го прибере в плик и да го надпише, ръцете на жертвата, поради трупното вкочаняване, останаха там, където бяха. Доктор Слейтър пристъпи по-близо и доближи лице на няколко сантиметра от китките на жертвата, за да огледа следите от завързването. Въпреки че въжето се беше впило дълбоко в кожата и плътта на жертвата, нараняванията на китките ѝ бяха най-малко ужасяващи от всички други.