— Това вероятно означава, че убиецът ги е написал — рече Гарсия, но бързо поправи грешката си. — Искам да кажа, че убиецът ги е съчинил, или поне така предполагаме, но е накарал жертвите си да ги напишат, преди да ги убие.
— Годеникът ѝ потвърди, че почеркът е на Кирстен Хансен — поясни Хънтър, отговаряйки на незададения въпрос на капитан Блейк.
Барбара въздъхна дълбоко и остави папката, която държеше.
— Освен това, също като с Мелиса Хоторн, телефонът на Кирстен Хансен също е изчезнал — добави Гарсия.
Капитан Блейк се замисли върху тази информация.
— Съобщения? — попита тя и отмести поглед към таблото и преписа на есемесите, които убиецът беше изпратил на Мелиса в нощта, когато тя беше убита.
— Предполагаме, че има, да — потвърди Гарсия. — Вече се свързах с мобилния оператор, точно преди ти да дойдеш. — Той кимна към партньора си. — За наш късмет, пак е „АТ енд Т“. Този път не рискувах и се обадих направо на Мартин Кар.
— На кого? — попита капитан Блейк.
— Адвокатът, с когото разговаряхме, когато ходихме в централата на „АТ енд Т“ вчера — обясни Хънтър.
Гарсия кимна.
— Той ми обеща, че този път ще включат всички видеоклипове или изображения, прикрепени към скорошните ѝ съобщения.
— Скорошните? — попита Барбара.
— Също като с Мелиса Хоторн — през последните три месеца. Освен това му дадох ясно да разбере, че е спешно, затова може да получим нещо до края на деня.
— Чудесно. — Хънтър кимна на партньора си.
— Е, коя е тази млада жена? — попита капитан Блейк, отстъпи назад от таблото и се подпря на ръба на бюрото на Хънтър. — Какво знаем за нея?
— Преди половин час получих файла от отдел „Проучвания“ — отговори Гарсия, отиде до компютъра си и отвори прикрепения файл към имейла, който беше получил от екипа. — Кирстен Хансен, на двайсет и девет години. Работела е като хирургична медицинска сестра в болницата в Уестлейк, Лос Анджелис. Родена е в… — Той млъкна и пак кимна на Хънтър. — Тук беше прав. Родена е в Дания, в град Оденсе. Дошла в Съединените щати преди осем години, сама, за да учи за медицинска сестра в Калифорнийския университет. Завършила преди три години и половина магистърска степен за медицинска сестра. Изкарала стажа си в… — Гарсия превъртя надолу информацията на екрана, — в същата хирургична болница, в която е работила. Живеела с годеника си Трой Фостър в Алхамбра.
— Били заедно от три години — добави Хънтър. — Той намерил трупа.
— Като повечето хора в днешно време — продължи Гарсия, — тя имала профили в няколко социални мрежи. Обичайните заподозрени — „Фейсбук“, „Инстаграм“ и „Туитър“. Ще ги прегледам всичките. — Гарсия превъртя още надолу. — Няма абсолютно никакви провинения, нито дори глоба за неправилно паркиране. Кредитната ѝ карта е била използвана за последен път в нощта, когато е била убита. Поръчала е пица от пицария „Анджело“ на булевард Уест Вали, на малко повече от километър и половина от дома ѝ.
— Доставена ли е била пицата? — попита капитан Блейк.
— Да — отговори Хънтър. — Те отварят в единайсет. По-късно днес ще отида там да говоря с разносвача. Може да е видял пикапа на убиеца, паркиран някъде на улицата, или нещо друго.
Барбара свъси вежди.
— Откъде знаеш, че убиецът е карал пикап?
Хънтър набързо ѝ разказа за теорията им. Също така обясни защо мислят, че има голяма вероятност убиецът вече да се е криел в дома на жертвата, когато е била доставена пицата.
— Ако наистина е същият извършител — каза Гарсия и пак посочи двете бележки на таблото, — тогава е много вероятно част от метода му на действие да се повтаря.
— Който и да е убиецът — рече Хънтър, — явно свободно владее и физическите, и психичните изтезания.
— Съобщенията — заключи капитан Блейк.
Хънтър кимна, върна се при таблото и посочи преписа на размяната на есемеси между Мелиса и убиеца.
— Знаем какъв е методът му на действие, защото той го е написал. Иска да научи жертвите си какво е страх, болка и смърт. Това е неговият натрапчив, непреодолим импулс и убиецът обожава да прави тези неща.
Последва момент на тревожно мълчание.
Капитан Блейк затвори очи и започна да масажира слепоочията си с връхчетата на пръстите си. Не очакваше с нетърпение главоболието, което знаеше, че предстои.
— Добре, нека се върнем малко назад — каза накрая тя. — Знам, че когато беше намерена първата бележка, обсъдихме вероятността дали това може да е някакво обяснение в любов. Така и не стигнахме до заключение. Сега с втората бележка, обмисляме вероятността това да е едно и също произведение — стихотворение, песен или нещо подобно. — Барбара вдигна ръце и в същото време повдигна рамене. — Нека го наречем стихотворение за по-лесно. Както и да е, струва ми се, че втората бележка затвърждава първоначалното предположение, нали? Убиецът дори е употребил думата „обич“ в нея. Два пъти. Възможно ли е да се е срещал с двете жертви в някакъв период в живота си? Може да се е влюбил в тях, а те да са го зарязали. Може би това е психарското му отмъщение.