— Да — съгласи се Гарсия. — Това е много вероятно, капитане, и ние издирваме всяка предишна връзка, бивше гадже или краткотраен флирт, каквото можем да открием.
Хънтър спря до прозореца. На улицата долу той видя жена, която буташе бебешка количка и пресече на червен светофар.
— Колкото повече мисля за изреченията в бележките — каза Хънтър, без да откъсва очи от улицата, — толкова повече се връщам назад към госпожица Питърсън.
— Моля? — озадачено попита капитан Блейк. — Коя, по дяволите, е госпожица Питърсън?
— Учителката ми по английска литература в седми клас — отговори той. — През цялата учебна година, последните двайсет минути от часовете ѝ винаги бяха посветени на поезията. Тя ни научи на нещо, което никога няма да забравя.
— Какво?
— Че поезията е напълно отворена за тълкувания, капитане. В смисъл че ако дадеш едно и също стихотворение на „ен“ брой хора и ги накараш да обяснят със свои думи какво са прочели и какво мислят, че означава, ще получиш „ен“ брой тълкувания. И нито едно от тях няма да е погрешно. Опитвам се да обясня, че ние лесно можем да изтълкуваме тези два реда като част от любовно стихотворение, но това ще бъде нашето тълкуване, не това на убиеца. Не знаем какво е. Може да е детска песничка, която майка му е пяла, и да не му е харесвала.
Капитан Блейк не се отказа лесно.
— Добре, ще перифразирам въпроса си — какво мислиш, че означава?
Хънтър отново отмести очи към прозореца вдясно от него.
— Не съм сигурен дали мнението ми по този въпрос има значение точно в този момент.
— Тук грешиш, Робърт. Вие двамата сте водещите детективи в това разследване. Всичко, което мислите, го насочва в една или друга посока. Убиецът не оставя бележки за развлечение. Той знае, че те ще бъдат намерени и че ще ги намерим ние. Бележките са предизвикателство… подигравка. — Тя посочи с пръст Хънтър. — Ти си ми го казвал, при това неведнъж. Всъщност ми го казваш всеки път, когато някой убиец остави бележка, рисунка, предмет или каквото там иска да намерим. Това са улики, които ние трябва да изтълкуваме. Както и стихотворението. И ти си експерт, когато се налага да разсъждаваш като убиец… и да виждаш нещата през очите на напълно побъркан психопат. С тази цел е създаден този отдел. — Капитан Блейк замахна с ръка, за да посочи кабинета. — Ако някой може да разбере какво означават тези думи за убиеца, това си ти, Робърт. Затова, моля те, спести ми тъпотиите от сорта „няма значение какво мисля аз“, защото всички знаем, че има значение.
Гарсия потърка с палец мястото между веждите си.
— Капитан Блейк е права, Робърт. Аз не си падах по поезията.
Хънтър се обърна към стаята.
— Не казах точно това, капитане. Не казах, че няма значение какво мисля аз, а че не съм сигурен дали мнението ми по този въпрос има значение точно в този момент.
Барбара скръсти ръце на гърдите си.
— Това пък какво означава?
— Означава, че не мисля, че е свършило.
Капитан Блейк зачака, но Хънтър не предложи нищо повече.
— Какво не мислиш, че е свършило, Робърт? — настояваше капитан Блейк.
— Стихотворението. Струва ми се… недовършено, капитане. Мисля, че има още.
34.
— Какво правиш, по дяволите? — попита Джоузи Грифит и изви ъгълчетата на устата си във весела усмивка.
Тя току-що беше излязла от вътрешната баня и влезе в спалнята. Съпругът ѝ Оливър стоеше пред голямото огледало на вратата на гардероба и се бореше с вратовръзката си.
— Какво ти изглежда, че правя, любов моя? — Оливър беше придобил от нея навика да отговаря с въпрос на въпросите ѝ. Като психотерапевт, това беше нещо, което тя правеше професионално.
— Струва ми се, че се опитваш да се обесиш, скъпи — отвърна Джоузи. — Може би подсъзнателно се опитваш да ми кажеш нещо?
— Със сигурност, докторе. Опитвам се да ти кажа, че се нуждая от помощта ти.
Джоузи беше облечена с любимия си тъмнолилав халат и косата ѝ беше увита с хавлия. Въпреки халата, покритата коса и липсата на грим, тя пак изглеждаше далеч по-добре, отколкото някое човешко същество имаше право да изглежда рано сутрин.