Оливър спусна ръце до тялото си, сякаш се предаде.
— Може ли да ми помогнеш, моля те, любов моя? Изведнъж станах десетгодишен. Знаеш ли да връзваш вратовръзка?
Оливър и Джоузи се бяха запознали преди седемнайсет месеца на частно парти в Шърмън Оукс, богаташки квартал в района на долината Сан Фернандо в Лос Анджелис. Привличането и от двете страни беше мигновено и безспорно, но Джоузи направи първата крачка.
— Страхуваш ли се да говориш с мен? — попита тя, докато Оливър се готвеше да си поръча питие на бара.
Той не я видя да се приближава и се изненада.
— Хмм… — Оливър примига, погледна бармана, после обувките си и накрая отново Джоузи. — Не… — Той се поколеба. — Какво искаш да кажеш?
Смущението му накара Джоузи да се усмихне.
— Ами, поглеждаш ме, откакто влязох тук преди четиресет и пет минути — отвърна тя и видя, че Оливър се почувства малко неудобно. — Но няма проблем, защото аз също те поглеждах и знам, че си го забелязал.
Той пристъпи от крак на крак.
— Малко, да.
— И така — продължи Джоузи, — тъй като забелязах, че ти забеляза, дадох ти много възможности да дойдеш при мен и да ми кажеш „здравей“, но ти ги пропусна всичките, това означава, че или си много срамежлив, или не знаеш какво да направиш. Кое от двете?
Оливър се усмихна стеснително.
— По малко и от двете, предполагам.
Джоузи също се усмихна.
Те преспаха заедно същата нощ и единайсет месеца по-късно се ожениха.
Джоузи се приближи до съпруга си.
— С удоволствие ще помогна, господин Грифит. — Тя го целуна по устните и протегна ръце към вратовръзката му. — И, да, знам да връзвам вратовръзка.
Не можеше да се отрече, че Оливър Грифит беше привлекателен мъж. Висок, строен, елегантен и несъмнено силен, той имаше ръцете, раменете и коремните мускули на професионален боксьор, и устните, усмивката и извивката на брадичката на манекен. Обичаше да поддържа тъмната си коса къса и добре оформена, но без определен моден стил, и това придаваше странна оригиналност на чара му. Очите му бяха само един нюанс по-светли от косата, не издаваха много, но оставяха впечатлението за буден ум и изключителен интелект.
— Между другото, защо си с костюм и вратовръзка днес? — попита Джоузи. — Какъв е поводът?
Оливър работеше в световноизвестна рекламна агенция. Той беше човекът, който даваше идеите и беше гениален в това отношение. Само през последните три месеца работите му осигуриха три нови сметки за агенцията, две от тях — за милиони долари от европейски фирми.
— Тази сутрин ще се срещам с евентуален нов клиент — отговори Оливър. — И това може да е мегасделка… Става дума за японска компания за електроника. Очевидно много висока класа, затова Брендан ми каза да изглеждам на ниво.
— Ти винаги изглеждаш на ниво, скъпи — каза Джоузи и прокара пръсти по копринената му, стоманеносива вратовръзка. — Е, какъв тип възел искаш?
Очите му блеснаха от изненада.
— Колко знаеш?
Тя го целуна пак.
— Четири… мисля — докато отговаряше, Джоузи наклони леко глава надясно и се замисли за няколко секунди. — Да, четири — Уиндзор, половин Уиндзор, двоен и обикновен.
Оливър отметна назад глава.
— И не си ми казвала? От колко време сме заедно?
Джоузи му отправи нейния специален поглед, който означаваше: „Шегуваш ли се?“ — брадичката надолу, веждите, извити нагоре, глава, наклонена наляво, и очи, които го пронизваха като лазерни лъчи.
— Въпросът е реторичен, любов моя — отвърна Оливър с неособено убедителен тон.
— Сериозно? — рече Джоузи и пусна вратовръзката. — Е, кажете ми, господин Грифит, от колко време сме заедно?
— Изпитваш ли ме? — попита Оливър и имитира изражението „Шегуваш ли се?“ на съпругата си, въпреки че му липсваше нейното проникновение.
Джоузи обаче не изглеждаше развеселена.
— Година и половина — каза той със спокоен и отпуснат тон и изражение. — Срещахме се преди една година и се оженихме преди шест месеца — на седми август. Доволна ли си?
— Седемнайсет месеца. Не година и половина — поправи го Джоузи и пак хвана вратовръзката. — Но, да — усмихна се тя. — Уцели поне датата на сватбата, така че взе изпита!
Оливър се ухили.
— Изпитвала си ме?
— Животът е изпит, скъпи. — Джоузи прокара върха на десния си показалец по контура на лицето му. — Е, какъв възел искаш?
— Ами… — Той повдигна рамене. Не знаеше разликата между възлите. — Изненадай ме.