Джоузи прехапа устни и го погледна в очите.
— Наистина ли? — Тя спусна ръка и с едно-единствено движение разгърна халата си. — Като този вид изненада ли?
Ако Оливър имаше тялото и мускулите на професионален боксьор, Джоузи притежаваше сексапилната фигура на модел от „Плейбой“, съчетана с въображението и уменията на порнозвезда.
Оливър бавно изпусна дъх. Трябваше да използва и последните сили на волята си, за да задържи погледа си съсредоточен в очите на Джоузи.
— Въпреки че познавам всеки сантиметър от тялото ти, любов моя — каза той с колкото може по-спокоен глас, — няма да го погледна, защото ако го направя, ще загазя. Не мога да си позволя да закъснея. Затова, моля те, моля те, моля те, би ли задържала тази мисъл до довечера, а сега ми помогни с вратовръзката?
— Сигурен ли си? — Тя пристъпи по-близо, пъхна крак между неговите и леко потърка вътрешната страна на голото си бедро в неговото. Не беше необходимо да поглежда, за да знае, че движението е постигнало желания ефект. Почувства го.
Оливър затвори очи и положи огромни усилия да не изстене от удоволствие.
Но не успя и от гърлото му се изтръгна протяжен звук на наслада.
— Аз… — Той поклати глава и отвори очи.
Джоузи задържа погледа му още няколко секунди.
— Добре — каза тя и най-после отстъпи, макар че закачливата усмивка на устните ѝ стана още по-съблазнителна. — Но ми обещай, че ще си поиграем довечера.
— О, бъди сигурна!
— И ще ме накажеш, защото съм лошо момиче и те дразня, когато знам, че не трябва да го правя?
Оливър отново си пое дълбоко дъх, за да се успокои, и после приложи хватката на Джоузи.
— Искаш ли да бъдеш наказана?
Джоузи пристъпи към него и доближи лице до дясното му ухо. Шепотът, който се отрони от устните ѝ, беше тих като лека въздишка на вятър.
— Не мога да опиша колко много…
Тя леко гризна крайчеца на меката част на ухото му и цялото тяло на Оливър потрепери.
— Може да се наложи да ме завържеш за леглото и да ме напляскаш — добави Джоузи със същия тих тон.
— О, определено ще го направя, госпожо Грифит.
— Нямам търпение — прошепна Джоузи и докато пак отстъпваше назад, леко допря зърното на едната си гърда в дясната му ръка, а после загърна халата си. — Е, добре, скъпи, а сега вдигни глава, докато завържа вратовръзката.
— Невъзможна си. — Оливър я целуна по устните. — Знаеш ли го?
— Разбира се, че го знам — отговори тя. — А сега не мърдай.
Джоузи направи възела за по-малко от минута.
— Готово. Виж се. — Тя посочи огледалото. — Кажи ми какво мислиш.
Оливър се обърна към огледалото и на лицето му се изписа изненада.
— О, боже мой. Това е… идеално — възхити се той.
Джоузи повдигна рамене, сякаш не беше нищо особено.
— Аз съм съвършена, скъпи. Не го ли знаеш вече?
— Еха! Изумително! — Оливър отново насочи внимание към отражението си в огледалото. — Кой възел е този?
— Уиндзор — отговор Джоузи, но веднага след това се замисли. — Поне така мисля. Понякога ги обърквам, много време мина. — Тя размота хавлията от главата си, остави дългата си руса коса да падне свободно и леко я разроши с пръсти.
— Какъвто и да е, много ми харесва. — Оливър се обърна и отново я целуна. — И те обичам! Но съм смаян от възела. — Той взе сакото на тъмносивия си костюм, който беше внимателно разгънат върху голямото легло. — Сега обаче наистина трябва да тръгвам. Какви са плановете ти за днес? Нещо интересно?
Джоузи се приближи до нейната страна на гардероба, издърпа едното чекмедже и избра лилави дантелени бикини и същия на цвят сутиен.
— Същото като всеки ден, скъпи — отговори тя и отново разгърна халата си, но този път го остави да се свлече на пода. — Цял ден ще приемам пациенти. Вечерта ще се срещна със Силвия за по едно питие в Района на изкуствата, но няма да стоя дълго. Довечера трябва да бъда наказана, помниш ли?
— Да — съгласи се Оливър и кимна енергично.
— Освен това искам да приготвя багажа си за пътуването довечера, защото утре ще бъде лудешко бързане. Цял ден ще бъда заета в кабинета, а вечерта ще ходя на маникюр, педикюр и маска на лицето в козметичния салон.
Оливър се обърна да види профила си в огледалото. Ушитият по поръчка делови костюм беше скроен в класически стил и му стоеше идеално.
— Пътуване? — попита той, без да откъсва очи от отражението си.
Застанала вдясно от него, чисто гола, Джоузи му хвърли онзи поглед „Шегуваш ли се?“. Този път беше много по-сериозен от онзи преди няколко минути.
Оливър видя изражението ѝ в огледалото.
— Да, разбира се — каза той и вдигна ръце в знак, че се извинява.