Преди да слезе от колата, Хънтър провери телефона си за съобщения от Гарсия, който беше отишъл в таксиметровата фирма, за да говори с шофьора, който закарал Мелиса Хоторн до дома ѝ, след като тя си тръгнала от рождения ден на приятелката си.
Нямаше съобщения.
Хънтър стигна до предната веранда, където повечето жълта боя се беше напукала и олющила и разкриваше много стар и избледнял зеленикав пласт отдолу, натисна звънеца и зачака. Беше се обадил предварително и говори с госпожа Фостър. Отначало тя не беше съгласна с посещението на Хънтър и това беше напълно разбираемо. Тя му каза, че Трой е в много тежко душевно състояние и въпросите в този момент само ще влошат нещата за него и Хънтър вероятно няма да получи добри отговори. Хънтър не оспори думите ѝ, но спокойно обясни проблема с времето и с посттравматичния стрес. Ако има шанс да получи по-надеждни отговори, не можеше да отлага.
Той се приготви отново да натисне звънеца, когато чу уморени стъпки отвътре. Миг по-късно госпожа Фостър отвори вратата.
Хънтър я беше видял в ранните часове на утрото, когато тя и Брет, братът на Трой, дойдоха да го вземат от дома му в Алхамбра. Сега госпожа Фостър изглеждаше съвсем различна. Очите ѝ бяха подпухнали и той разбра, че е плакала през по-голямата част на деня.
Тя накара Хънтър да обещае, че ще бъде колкото може по-кратък и че въпросите трябва да спрат, ако Трой почувства, че му идва в повече, и най-после го покани в дневната, която изглеждаше твърде малка за количеството мебели и предмети в нея.
— Моля, седнете — каза госпожа Фостър и посочи зоната с диван и два фотьойла. — Ще отида да доведа Трой.
Тя излезе от стаята, а Хънтър насочи вниманието си към някои от многобройните снимки в рамки, които украсяваха стените. Всичките бяха семейни фотографии и само след секунда той осъзна, че са подредени в хронологичен ред, от ляво надясно. Госпожа Фостър несъмнено беше много горда съпруга и майка.
Хънтър веднага позна Трой, дори на снимките, на които изглеждаше само две-тригодишен. От фотографиите ставаше ясно, че Трой и брат му са развили много силна физика доста отрано. И двамата бяха играли във футболните отбори в гимназията и както изглеждаше, Трой се е пробвал и в сърфинга. Съдейки по снимките, Трой явно е бил щастливо дете, защото се усмихваше лъчезарно на повечето от тях.
Хънтър тъкмо беше започнал да разглежда серия снимки, на които Трой държеше сърф, когато чу провлечени стъпки зад гърба си.
— Баща ми обожаваше да ни води на плажа.
Хънтър се обърна и видя Трой, който стоеше на вратата между дневната и коридора, водещ към останалата част на къщата. Госпожа Фостър стоеше зад него.
За по-малко от един ден Трой сякаш се беше смалил наполовина. Тялото му сякаш се беше свило, раменете му бяха прегърбени и брадичката му беше клюмнала под невидимата тежест на скръбта и загубата. Русата му коса беше рошава и очите му бяха подпухнали и зачервени. Когато Хънтър го погледна, Трой изсумтя през запушения си нос и вдигна над лактите си ръкавите на зеления си суитшърт. Външният му вид се допълваше от черно долнище на анцуг, черни чорапи и сини чехли.
— Карате ли сърф? — попита Хънтър и посочи снимките.
Трой наклони глава наляво и повдигна вежди.
— Опитвах се. Не бях много добър.
— Плажът Санта Моника? — попита Хънтър, защото знаеше, че Санта Моника е страхотен плаж за начинаещи сърфисти.
— Да — кимна Трой. — Често ходехме там, когато татко беше жив.
Хънтър почувства, че в основата на гърлото му започва да се образува буца. Последното, което искаше, беше да напомни на Трой за друга болезнена загуба.
— Съжалявам — само това можа да каже, въпреки че го изрече искрено. Хънтър отстъпи от стената със снимките и се приближи до дивана.
Трой го последва.
— Ще ви донеса нещо за пиене — предложи госпожа Фостър. — Какво ще кажете за студен чай от праскови?
— За мен, не, мамо — отговори Трой и спря до единия фотьойл. За момент придоби такъв вид, сякаш не можеше да си спомни защо е в дневната.
— Детектив? — Госпожа Фостър погледна Хънтър.
— С удоволствие, би било чудесно. Много ви благодаря.
— Ще донеса и на теб, Трой — обърна се тя към сина си. — Ще ти направя и сандвич — пастърма, сирене и горчица в ръжено хлебче — любимият ти.