— Трой, какво става? — попита тя. Гласът ѝ беше слаб и очите ѝ бяха пълни със сълзи.
Трой не отговори.
Госпожа Фостър погледна Хънтър.
— Какво е? Какво му изпратиха?
Хънтър само поклати глава — леко движение, за да ѝ даде да разбере, че е по-добре да не знае подробностите.
Тя продължи да се опитва да притисне в обятията си сина си.
С телефона на Трой в ръка, Хънтър отстъпи встрани, отдалечавайки се на известно разстояние от Трой, и пусна видеозаписа, но намали докрай звука.
Видеоклипът беше монтиран така, че да покаже пет отделни сегмента, и колажът представляваше неподправено и гротескно зло.
Първият отрязък беше дълъг шест секунди и показваше Кирстен гола, легнала на земята, с цялото приспособление въже-верига-кука, поставено на нея. Въжето беше прикрепено за задната част на превозно средство, готово да започне да я влачи за китките по нещо, което, изглежда, беше изоставен път. Хънтър видя асфалта под тялото ѝ, но не и маркировка на пътя. Светлината не идваше от улични лампи, а или от фенерче, или някакво евтино осветително тяло за видео.
Превозното средство не се виждаше, но беше очевидно, че камерата и осветителното тяло са поставени в задната му част под такъв ъгъл, че да се вижда цялото тяло на Кирстен. И тук Хънтър изпита чувството, че сякаш забиха кинжал в сърцето му.
Кирстен беше жива, лежеше по гръб и ръцете ѝ бяха протегнати над главата ѝ. Ужасените ѝ очи, преливащи от сълзи, бяха широко отворени и гледаха нагоре към камерата. Тя трепереше толкова силно, че сякаш се гърчеше конвулсивно. Хънтър не беше виждал толкова много ужас, изписан на човешко лице.
Устните ѝ се раздвижиха — една-единствена дума — но гласните ѝ струни бяха твърде вцепенени, за да издадат звук.
Хънтър прочете думата по устните ѝ — моля.
Двигателят на превозното средство изведнъж се включи и форсира. Тук свърши първият сегмент.
Преходът от първия сегмент към втория беше рязък. Нямаше избледняване или постепенно преливане от един кадър в друг, а само аматьорски скок от образа на Кирстен, която лежеше на земята ужасена и се молеше за живота си, към влаченето ѝ с пълна скорост.
Оттам нататък кадрите бяха потресаващи.
Вторият сегмент беше малко по-дълъг от първия — общо осем секунди — и показваше как тялото на Кирстен е влачено с такава скорост, че се клатеше и подскачаше хаотично върху асфалта като огромно парче месо. Докато тялото ѝ се удряше в земята, във въздуха се разпръсваха малки парченца кожа и плът и облачета кръв.
Хънтър си пое дълбоко дъх.
В работата си досега беше виждал изключителна жестокост и бруталност. Беше ставал свидетел на злото, на което са способни човешките същества, и беше присъствал на повече садистични местопрестъпления от всеки друг в лосанджелиската полиция, но тези кадри бяха толкова чудовищни, толкова нечовешки и отблъскващи, че почувства как кръвта му се смразява и се разтреперва целият. Усети, че киселини изгарят гърлото му.
Не беше ясно кога е заснет сегментът с влаченето, но сигурно е било в началото — по-малко от минута, след като превозното средство е потеглило, според Хънтър, защото повечето кожа все още беше на тялото на Кирстен и тя беше жива.
Всичките ѝ писъци на агония бяха заглушени от звука на превозното средство.
Последва още един аматьорски преход.
Третият сегмент беше дълъг четири секунди и показваше кадри на забавен каданс.
Когато започна, отрязъкът се фокусира върху лицето на Кирстен, но увеличението, изглежда, не беше направено от камерата, и това означаваше, че е направено по-късно, с помощта на програма за видеоредактиране.
Убиецът явно беше претърсил видеозаписа точно за тези кадри, избрани заради шокиращия им ефект и факта, че бяха уловили Кирстен в един от редките ѝ моменти на съзнание по време на изтезанието. Тя отново беше по гръб и подскачаше от инерцията на влаченето. Дотогава лицето ѝ явно вече е издрано от асфалта на няколко пъти. Част от кожата ѝ беше одрана и се виждаше плътта отдолу, изранена и кървава. Носът ѝ, също жестоко издран и кървящ, изглеждаше счупен, и устните ѝ бяха жестоко разкъсани, но увеличеният кадър се фокусираше главно върху очите ѝ. Въпреки кръвта, която покриваше лицето ѝ, виждаха се очите ѝ, пълни с отчаяние и болка. Тези няколко кадъра ги бяха уловили точно когато тилът ѝ се удари в асфалта… силно. Това, изглежда, беше критичният момент, защото и малката следа от надежда в очите ѝ изведнъж угасна и когато започнаха да се затварят, Хънтър разбра, че Кирстен се е отказала да се бори и се е предала на смъртта. Никой нямаше да дойде да я спаси… и тя го беше разбрала.