Портата на частния паркинг беше заключена. Достъпът беше възможен само с дистанционно управление или с въвеждане на цифров код на малката метална клавиатура на стената, но портата беше с решетки и Хънтър можеше да надникне вътре. По това време следобед на паркинга имаше само осем коли. Нямаше черен пикап и никой не седеше в някоя от колите.
Хънтър се върна до къщата на госпожа Фостър.
— Шанън, там ли си още?
— Да, Робърт. Как да помогна?
— Можеш ли да проследиш моя мобилен телефон и да сравниш местоположението ми с резултата, който получи? Кажи ми колко близо съм в момента до позицията на изпращача на есемеса.
— Няма проблем, дай ми минутка.
Хънтър чу тракане по клавиатурата, докато чакаше, очите му не спираха да претърсват двете улици.
— Добре, имам те на екрана ми, Робърт — каза най-после Шанън. — Съобщението е изпратено от отсрещната страна на улицата, където си ти, и малко надясно… може би три метра. Близо до северозападния ъгъл на улицата.
Хънтър прокара пръсти по устните си и въздъхна отчаяно. Убиецът беше гледал право към къщата на госпожа Фостър, когато е изпратил съобщението. Стоял е точно тук, само на няколко метра. Може би дори е пресякъл улицата и се е опитал да надзърне в къщата през някой прозорец, защото… защо не? Извършителят определено е дързък — много повече, отколкото си мислеше Хънтър в началото.
41.
Четиресет и пет минути, след като потегли от Силмар, Хънтър се върна в кабинета на отдел „Свръхтежки убийства“. Гарсия вече беше зад бюрото си, очите му бяха приковани в екрана на компютъра и изражението му беше мрачно.
— Ако това не е пълна лудост — каза той и отмести тревожния си поглед към партньора си, — тогава не знаем кое…
— Предполагам, че говориш за видеозаписа — отвърна Хънтър.
По пътя към Главното управление на полицията Хънтър беше препратил видеоклипа, който убиецът изпрати на Трой, на Гарсия и на киберкриминалистичната лаборатория.
— Това е супер откачено — отбеляза Гарсия и потрепери, когато отново насочи вниманието си към екрана на компютъра. — Излиза извън границите на садистичното, отвратителното, гадното и чудовищното или за каквито други думи се сетиш.
— Знам — отговори Хънтър. В тона му прозвуча безнадеждност.
— И ти си бил там?
Хънтър кимна.
— Само на няколко метра и през две стени от убиеца.
Гарсия се облегна назад на стола си.
— Мислиш ли, че извършителят е знаел, че ти си в къщата?
Хънтър повдигна рамене и седна зад бюрото си.
— Възможно е. Зависи колко дълго е чакал навън, преди да изпрати видеозаписа. Аз бях в къщата от десетина, може би петнайсет минути, когато дойде съобщението. Оттам нататък малко загубих представа за времето — призна Хънтър. — Не съм съвсем сигурен колко време мина от получаването на есемеса до обаждането на Шанън за местоположението, но мисля, че не е било повече от три-четири минути. Дотогава убиецът беше изчезнал.
— Мислиш ли, че извършителят се бъзика с нас?
Хънтър го погледна предпазливо.
— Питам, защото… — започна Гарсия.
Хънтър прочете въпроса в очите на партньора си.
— Защото този път е оставил включен джипиеса си.
— Именно. Извършителят изпрати подобно съобщение на Джанет вчера. Нямаше джипиес. Днес пък изпраща есемес на Трой и какво? Забравил е джипиеса включен? Не вярвам. Нито за секунда. Искал е ние да знаем, че е там и това означава, че според мен е знаел, че ти си в къщата, Робърт.
— Шанън ми каза, че телефонът бил изключен веднага след като е изпратено съобщението.
— Не знам, Робърт, но мисля, че натрапчивият непреодолим импулс на този убиец надвишава дори садизма му. Може би търси предизвикателство. Поредният запалянко по играта „хвани ме, ако можеш“. Бог знае, че сме имали работа с много такива. Няма да се изненадам, ако започне да се свързва директно с нас само за да се забавлява.
— Аз също. Вече се обадих на „Пътна полиция“ в Силмар и попитах дали имат камери близо до къщата на госпожа Фостър. Ще опитаме, ще помоля отдел „Проучвания“ да прегледат видеозаписите, но не мисля, че ще получим нещо. — Хънтър поклати глава. — Най-близките камери не са достатъчно близо — на „Хъбард стрийт“ и „Футхил Фрийуей“, и двете на три пресечки на изток и север от къщата на госпожа Фостър. Оттам има твърде много маршрути, по които би могъл да ги избегне. Това е първият проблем. Вторият е, че дори не знаем какво превозно средство да търсим.
Гарсия повдигна учудено вежди.