— Да — съгласи се Хънтър, — знаем, че убиецът е използвал същия или подобен пикап като този на Трой, когато е отвлякъл Кирстен в понеделник през нощта, но този тип е умен… Вероятно много повече, отколкото си мислим. Има реален шанс да е откраднал, наел или дори купил подобен пикап, за да го използва специално в онази нощ. Нямаме представа дали днес не е бил с мотоциклет.
— Да, това пак е лош късмет — отбеляза Гарсия, отново насочи вниманието си към компютъра и отвори друг файл на екрана. — Със същата тази мисъл наум, започнах да проверявам сигнали за откраднати коли от граждани, фирми за автомобили под наем и търговци.
— И?
— Ами, Трой кара пикап „Форд F-150“, модел 2014 година.
— Да, точно така.
— Ела да видиш нещо. — Гарсия направи знак на партньора си да отиде при него. — Това е пикап „Форд F-150“, модел 2014 година — обясни той и посочи снимката на екрана.
— Добре.
— Отпред — каза Гарсия и щракна върху следващата снимка. — И отзад.
Хънтър се досети какво предстои.
— А сега виж това. — Гарсия щракна върху друга снимка. — Това е шевролет „Силверадо 1500“, модел 2014 година. Отпред и… — Друга снимка. — Отзад.
Хънтър въздъхна. Фордът „F-150“ и шевролетът „Силверадо 1500“ изглеждаха много подобни и от двата ъгъла.
Гарсия щракна върху друга снимка.
— А това е Джи Ем Си „Сиера 1500“, модел 2014 година. Отпред… и отзад.
Също стряскащо подобен.
Още едно щракане.
— Това е „Рам 1500“, модел 2014 година. Отпред… и отзад.
Друга снимка.
— Тойота „Тундра“ от 2014-а — отпред… и отзад.
И после още една.
— И накрая, нисан „Титан“ от 2014-а — отпред… и отзад.
На лицето на Хънтър се изписа пълно поражение. И петте пикапа си приличаха достатъчно и от двата ъгъла, за да объркат повечето хора, освен ако не са фенове на пикапите.
— Убиецът може да е използвал всеки един от тях в нощта, когато е отвлякъл Кирстен — продължи Гарсия. — И всеки съсед, който е минавал по улицата или е гледал през прозореца си, като господин Хенеси, не би се усъмнил, че вижда пикапа на Трой, особено нощем. И съм сигурен, че убиецът е знаел това.
Хънтър бавно кимна.
— Както казах, умен е.
— Много — съгласи се Гарсия и отиде до кафе машината в ъгъла. — Видеозаписът е още един пример за това — пет кратки сегмента, заснети под много тесен ъгъл и на лошо осветление. Пътят под Кирстен едва се вижда. Има две вероятности да разпознаем мястото — нулева и никаква, освен ако киберотделът не направи чудо.
Хънтър беше убеден, че това няма да се случи.
— Кафе? — предложи Гарсия.
— Да, моля.
Гарсия напълни две големи чаши и даде едната на партньора си, а след това се обърна с лице към таблото със снимките.
— Ако си мислехме, че видеоклипът, който убиецът изпрати на Джанет вчера, е умопобъркващ… — той се изсмя сардонично, — този видеозапис направо е потресаващ. Дори не мога да си представя как Трой…
— Той не видя целия запис — прекъсна го Хънтър и после обясни какво се беше случило.
— Значи не е прочел посланието накрая? — попита Гарсия.
— Не и докато аз бях там.
Карлос се намръщи.
— Но ти току-що ми каза, че си го видял да изтрива видеозаписа.
— Да.
— Мислиш, че убиецът ще му изпрати още един?
Хънтър обясни за функцията, която автоматично запаметява прикрепени файлове в паметта на телефона.
Макар да имаше тази функция на телефона си, Гарсия беше забравил за съществуването ѝ.
— Трой ми каза, че тази функция е изключена на телефона му.
Гарсия отпи от кафето си и се втренчи изпитателно в Хънтър.
— Мислиш, че е излъгал?
Карлос знаеше, че партньорът му е няколко нива над всеки друг в разчитането и тълкуването на езика на тялото, думите, мимолетните изражения, жестовете, движенията на очите, зачервяването на кожата, вариациите на гласа… всичко, което може да издаде дали някой лъже, или не.
— Може би не — отговори Хънтър.
— Е, добре тогава. Това означава, че Трой няма да види онова послание, защото то е върхът на умопомрачението.
Хънтър кимна, но знаеше, че има фалшива двойственост, която подвежда хората да правят опасното предположение, че само защото някой не лъже, казва истината.
Колкото и добър да беше в това, Хънтър не успя да разбере по-дълбоко Трой, защото всичко в него — езикът на тялото му, вариациите на гласа му, движенията на очите му — беше абсолютно ненадеждно, защото беше променено от скръбта, болката и шока от образите, които току-що беше видял.
— Имаш ли видеозаписа на големия екран? — попита Хънтър.
— Да — отговори Гарсия и посочи монитора на компютъра на бюрото си. — Моля, заповядай. Аз лично не мисля, че ще мога да го изгледам отново. Това е едно от най-извратените и тъжни неща, което съм виждал през живота си.