Хънтър беше напълно съгласен с него.
— Как мина разговорът с таксиметровия шофьор? — Хънтър се приближи до бюрото на Гарсия. — Научи ли нещо?
Хънтър натисна интервала на клавиатурата и видеозаписът започна отначало. Гледането му на седемдесетсантиметров екран сякаш придаде нова дълбочина на кадрите, особено по време на третия сегмент, когато камерата се съсредоточи върху очите на Кирстен. На големия екран Хънтър ясно видя как светлинката на надеждата угасна в тях. Тя беше разбрала, че това е краят.
Гарсия изчака видеозаписът да свърши и после отговори на въпроса на партньора си.
— Нищо от таксиметровия шофьор — каза той и пак отпи от кафето си.
— Наистина ли? Той не каза ли нищо?
— Тя — поправи го Гарсия, остави чашата си и взе тефтерче от бюрото си. — Линда Евънс. Много мила жена. На четиресет и пет години. Тя помнеше, че качила Мелиса пред хотел „Фрийхенд“ в ранните часове на неделя сутринта. Регистърът ѝ показа, че я е взела в един и двайсет и девет.
— Да, същия час, който знаем — потвърди Хънтър и се върна на бюрото си.
— Пътуването от хотела до дома на Мелиса в Лиймърт Парк продължило горе-долу половин час. Оставила я пред къщата ѝ в един и петдесет и осем. — Гарсия прелисти страница в тефтерчето си. — Госпожа Евънс каза, че Мелиса била доста пияна. Слязла от таксито и не могла да затвори вратата както трябва — дори след два опита. И тъй като Мелиса била толкова пияна, госпожа Евънс я изчакала да влезе в дома си и след това потеглила.
— Много мило от нейна страна — отбеляза Хънтър.
— Тя има дъщеря, тийнейджърка. Каза ми, че е чувала много истории за сами жени, нападнати, докато се прибират в дома си, особено след като са пили. Всеки път, когато оставя сама жена, пияна или не, нощем или денем, госпожа Евънс я изчаква да се прибере, преди да тръгне, за всеки случай.
— Нуждаем се от повече хора като нея в този град.
— Тъй като тя изчакала Мелиса да влезе в дома си — продължи Гарсия, — попитах я забелязала ли е дали Мелиса е забравила да затвори външната си врата.
— И?
— Не. Госпожа Евънс потеглила веднага щом видяла Мелиса да влиза в къщата. Но ние бяхме там. Къщата е навътре от улицата, помниш ли? Ако Мелиса е оставила вратата открехната вместо широко отворена, трябва да имаш ястребови очи, за да я видиш, ако седиш в кола, паркирана на улицата през нощта.
— Вярно е — съгласи се Хънтър. — Но убиецът не пише, че Мелиса е забравила да затвори външната врата, а че е забравила да я заключи. Тя може да я е затворила, но да е забравила да превърти ключа. И това ме води до следващия въпрос.
Гарсия се досети.
— Дали госпожа Евънс е забелязала някого наблизо или около къщата на Мелиса? — сега беше негов ред да поклати глава пораженски. — Тя каза, че доколкото си спомня, по улицата нямало движение. Също така я попитах дали е забелязала някакви коли да ги следят от хотел „Фрийхенд“. Госпожа Евънс каза, че нямало никого. През цялото време, докато била спряла пред къщата на Мелиса — докато Мелиса успее да слезе от таксито, докато се мъчи да затвори вратата на колата, докато се препъва към дома си и най-после влиза вътре — става дума за около пет минути. Госпожа Евънс каза, че през цялото това време не си спомня да е видяла нито една кола да минава по улицата. Щяла да види фаровете. — Гарсия остави тефтерчето на бюрото си. — Това означава, че засега не разполагаме с нищо. — Той допи кафето си и се прегърби на стола.
— Знам — каза Хънтър и после се опита да го окуражи. — Но остават още много хора, с които да говорим. Вероятността убиецът да е имал романтичен контакт с двете жертви все още е много реална. Ще трябва да се разровим в живота и на двете и да видим дали ще открием връзка между тях, защото няма начин да са случайни жертви.
Хънтър се съгласи и отново се приближи до бюрото си.
— Тъкмо се готвех да прегледам профилите им в социалните мрежи, търсейки… — Гарсия разпери ръце. — Знам ли, нещо, което може да ги свърже, когато получих съобщението ти с видеозаписа. — Той започна да масажира врата си. — Няма да лъжа, Робърт. Клипът ме разстрои и наруши душевното ми равновесие. Това ниво на бруталност е свръхвисоко… дори за хора с нашия опит. Знам, че ние смятаме, че в действията на убиеца има замисъл, но сериозно? — Гарсия кимна към монитора си. — Какъв друг замисъл може да има в това, освен „Аз съм прецакан в главата и искам да наранявам хора, както никой друг досега не го е правил“?