По време на сеанса Грейс разказа на Джоузи много за себе си и за живота си. На двайсет и една години се омъжила за съпруга си, Дейтън Бауър, дванайсет години по-голям от нея и вече много богат, натрупал състоянието си от фондовата борса. Отначало Грейс била убедена, че е щастлива, но сега, двайсет години по-късно, когато красотата и физическото ѝ присъствие започнали да избледняват, или поне тя мислеше така, беше решила да приеме факта, че никога не е обичала мъжа, за когото се е омъжила, нито фалшивия си начин на живот. Грейс беше позволила красотата, богатството и материалните удобства да я отдалечат от истинската ѝ същност и сега нямаше представа как да се върне към човека, който е била, нито дали е останало нещо, към което да се върне.
— Работата не ти ли носи някакво удовлетворение? — попита Джоузи. — Малък, но много важен мост над част от тази празнота, която чувстваш вътре в себе си. Не ти ли доставя удоволствие онова, което правиш?
Грейс вече ѝ беше казала, че има собствен бизнес по вътрешно обзавеждане. Обясни, че преди няколко години успяла да си осигури договори да обзаведе къщите на няколко холивудски звезди. Това бил тласъкът, от който се нуждаела, защото след като имала няколко престижни имена в списъка с клиентите си, автоматично последвали нови поръчки и не спрели.
Грейс се подсмихна пренебрежително и най-после спусна ръце от тялото си и ги сложи на коленете си.
— Ще ти издам една малка тайна, скъпа. Готова ли си да я чуеш? — Тя се намести по-удобно на дивана. — Не разбирам абсолютно нищо от вътрешно обзавеждане. Съпругът ми ме накара да се занимавам с това, вероятно защото му писна да седя вкъщи по цял ден, без да правя нищо. Той каза, че имам добро око, за да направя една стая да изглежда „спретната“. — Грейс замълча и кимна иронично на Джоузи. — Да, „спретната“ беше думата, която употреби. Аз съм измамница. Не съм никакъв специалист по вътрешно обзавеждане. Само съчетавам цветове и мебели, така че да не изглежда сякаш някой е повърнал навсякъде в стаята.
Джоузи разтвори устни в усмивка.
— Говоря сериозно — настоя Грейс. — Наистина ще се изненадаш, ако надникнеш в някоя от тези къщи. Съчетаването на цветове и мебели, изглежда, е нещо, което много малко хора в този град умеят да правят, особено богатите и известните. Те излизат и купуват, купуват, купуват. След това хвърлят всичко в стаята и си мислят, че само защото са похарчили цяло състояние за боклуците, които са купили, всичко изглежда добре. — Тя поклати глава неодобрително. — Първите няколко знаменитости, които успях да вкарам в портфолиото си, се обърнаха към мен благодарение на съпруга ми и връзките му, а не защото съм добра в тази работа. — Грейс повдигна рамене. — И в голям град, фалшив и повърхностен като Лос Анджелис, това е всичко, от което се нуждаеш, за да започнеш. Останалите ще ги последват като овце. Знаеш как става, нали? — Грейс заговори с превзет носов глас: — „О, тя е обзавела къщата на еди-кой си. Трябва да е страхотна. Хайде да я наемем, скъпа.“
Джоузи отново се усмихна.
За част от секундата Грейс сякаш се сви в себе си, наведе брадичка и се прегърби под някаква невидима тежест. Вина? Срам? Нещо средно между двете?
— Истината е, че изобщо не съм страхотна — каза тя с извинителен тон. — Съвсем не. Просто не съм глупава или сляпа, когато става въпрос за съчетаване и подреждане на цветове, мебели и предмети в стаята, това е всичко.
Джоузи не можа да не се зачуди какво мисли Грейс за обзавеждането на кабинета ѝ. Тя погледна наляво и после надясно. Не е ли твърде тъмен кабинетът? Твърде светъл? Твърде пъстроцветен? Когато очите ѝ отново се спряха на прозореца, тя разсеяно погледна към улицата, два етажа по-долу.
И тогава го видя.
На тротоара, облегнал се на сградата на отсрещната страна на улицата, стоеше висок мъж с атлетично телосложение. Ципът на черното му яке беше вдигнат до брадичката, главата му беше плътно покрита с качулка и ръцете му бяха пъхнати небрежно в джобовете. Всъщност в него нямаше нищо, което да го откроява от другите освен факта, че мъжът гледаше право към прозореца на кабинета ѝ. За момент очите им се срещнаха, но той бързо примига и отмести поглед встрани.
Джоузи също примига и мъжът изведнъж изчезна. Тя погледна наляво и после надясно, но той се беше слял с тълпата сякаш е безплътна сянка. Джоузи примига още веднъж и отново насочи вниманието си към Грейс, която беше поставила дясната си ръка върху лявата си китка. Пръстите ѝ докоснаха циферблата на скъпия часовник, който носеше.