Докато ги наблюдаваше, Хънтър можеше само мълчаливо да се надява, че госпожа Фостър и Брет някак ще намерят сили да го преживеят.
45.
Следващите два дни преминаха в множество разочарования и без никакво съществено развитие.
Екипът от двама криминалисти, които доктор Слейтър беше изпратила в дома на Кирстен и Трой, за да проверят отново под леглото и в гардероба, откри няколко косъма и различни влакна, повечето от които в гардероба. Космите вече бяха обработени, всичките бяха или на Кирстен, или на Трой. Изследваха влакната с инфрачервен спектрометър, за да се опитат да определят точния им вид, но проблемът с тях беше, че може да са от всяка от купищата дрехи в гардероба на Кирстен, а тя имаше доста. Можеше да чакат дни наред за положително съвпадение. Общо взето, пълният анализ от лабораторията по криминалистика щеше да бъде труден и бавен процес и засега не бяха открили нещо важно от реално значение.
Прозорецът на кухнята и ключалката бяха огледани още веднъж. Определено нямаше следи от влизане с взлом, но криминалистът каза на Хънтър, че ключалката е на няколко години и не е с добро качество. Отключването ѝ, без да се причинят щети, не би било голям проблем. Извършителят би се нуждаел само от парче твърда и тънка тел и познания какво да направи.
Доктор Хоув също се свърза с Хънтър и Гарсия с два доклада.
Първо, след като трупното вкочаняване най-после беше преминало, тя успяла да извърши аутопсията на тялото на Кирстен Хансен. Резултатите потвърдиха заключенията на Хънтър — смъртта беше настъпила вследствие на мозъчна травма и церебрален кръвоизлив, на свой ред причинени от многобройни силни удари по главата, които бяха разбили черепа ѝ, както и безброй фрактури и натрошавания, пробили черепа на Кирстен на различни места, предизвиквайки река от кръвоизливи. Токсикологията на кръвта беше разкрила следи от бързодействащ транквилант на име „Триазолам“ — същото, което бяха открили и в кръвта на Мелиса Хоторн. Убиецът явно обездвижваше жертвите си по този начин, преди да отнеме живота им.
Доктор Хоув обясни, че за съжаление триазоламът се намира лесно. Интернет беше пълен с магазини, които го продават без рецепта.
Второ, законът в Калифорния изискваше да се извърши аутопсия за всяка смърт, настъпила вследствие на самоубийство, независимо колко очевидна е причината за смъртта. В случая с Трой, аутопсията разкри онова, което всички очакваха. Смъртта се дължеше на една-единствена огнестрелна рана в главата, която беше причинила фатално поражение на черепа и мозъка. Частичният токсикологичен доклад също потвърди очакванията. Съдържанието на алкохол в кръвта на Трой беше високо. Изследването за наркотици щеше да отнеме няколко дни, но освен пликчето с кокаин, намерено от детектив Луиза Карсън, Хънтър беше открил и празно шишенце от оксикодон хидрохлорид в чекмеджето на нощното шкафче на Трой. Оксикодон хидрохлоридът беше опиоидно лекарство срещу хронична болка. Въпреки че се продаваше с рецепта, като много други опиоидни съединения, употребата му водеше до пристрастяване, и мнозина го използваха, за да се надрусат.
Не беше изненада, че Трой е направил всичко възможно да изпадне във вцепенение, преди да сложи край на живота си.
46.
Гарсия отмести стола си от бюрото, потърка уморените си очи и погледна часовника. Наближаваше седем вечерта.
— Е, добре, приключвам за днес — заяви той, отпи за последен път от кафето си и погледна Хънтър, който седеше зад бюрото си, вглъбен в нещо на екрана на компютъра. — Ако прочета още постинги във „Фейсбук“ или „Туитър“ днес, ще превъртя.
Хънтър изви тяло, за да погледне партньора си иззад монитора.
— Попадна ли на нещо? — попита той, защото знаеше, че Гарсия се опитва да открие приятелка, място, дейност, каквото и да е, което може да представлява някаква връзка между Мелиса Хоторн и Кирстен Хансен.
Карлос протегна ръце над главата си и наклони тяло наляво и надясно, за да отслаби част от напрежението в мускулите си.
— Абсолютно нищо — отговори той. Тонът му издаде, че не знае какво друго да направи. — А проверих всичко, което можах. Погледнах „регистрациите“ им, за да видя дали са посетили едни и същи места по едно и също време. Сравних какви филми са харесвали, музика, телевизионни предавания, книги… всичко. Проверих групите, в които са членували. Видях всяка възможна снимка… — Гарсия повдигна рамене пораженски. — Успях само да открия, че са харесвали няколко едни и същи музикални изпълнители и два филма, но това беше всичко. Ако профилите им в социалните мрежи са действително отражение на живота им… — Той изви нагоре вежди. — Мелиса и Кирстен са били съвършено непознати.