— Благодаря.
Те приключиха разговора.
За част от секундата Хънтър изхвърча от кабинета си.
47.
Хънтър се изненада толкова много от обаждането на Роджър Уин, че в изчисленията си за времето забрави да вземе предвид, че в Града на ангелите е петък вечер. Град, в който навикът да излезеш, да пиеш и да купонясваш, докато припаднеш, беше направо вкоренен в ДНК-то на всеки.
Пътуването не беше толкова зле, тъй като хотел „Фрийхенд“ се намираше само на километър и половина от Главното управление на полицията. Проблемът беше да намери място за паркиране близо до хотела. Нямаше свободни места. Хънтър обиколи пресечката два пъти, докато накрая се задоволи с многоетажен покрит паркинг на „Саут Олив стрийт“. И пак се наложи да кара чак до третия етаж, докато намери свободно място.
Добавяйки времето, което му отне да тича по стълбите, да завие зад ъгъла, да влезе в хотел „Фрийхенд“ и после да се качи с асансьора чак до терасата на покрива, отне на Хънтър малко повече от двайсет минути, за да стигне до „Дъ Броукън Шейкър“.
Тази вечер тук работеха трима бармани. Роджър изпълняваше поръчка за една от масите, когато забеляза Хънтър, който криволичеше между масите, за да стигне до бара. Роджър бързо му направи знак да отиде в зоната, запазена само за сервитьори.
Хънтър го направи.
— Детектив — каза Роджър с извинителен тон. — Изпуснахте го само за пет минути и малко.
— Тръгна ли си?
— Излезе от бара, да — обясни Роджър. — Но както казах по телефона, той има резервация за вечеря, затова е в ресторант „Иксчейндж“, на партера.
— Сигурен ли сте?
Роджър кимна уверено и гордо се усмихна на Хънтър.
— Да, слязох долу да проверя. Синя риза, тъмен панталон и блейзър и панамена шапка. Седи с брюнетка с къса коса на шестнайсета маса, към дъното на ресторанта.
Хънтър въздъхна облекчено, благодари на бармана и хукна обратно към асансьорите.
48.
Долу, на входа на ресторант „Иксчейндж“, нямаше опашка от хора, които чакат да бъдат настанени.
— Добър вечер — поздрави го салонният управител със сияйна и приветлива усмивка. Беше нисък и набит мъж, чиято червеникава коса се комбинираше с бледата кожа и луничките на популярния образ на ирландец.
Хънтър набързо обясни, че има среща с един приятел, който седи на шестнайсета маса.
— Шестнайсета маса е в дъното на етажа — посочи салонният управител. — Вдясно, до прозореца, точно зад ъгъла.
— Благодаря — отвърна Хънтър. — Ще я намеря, но за да бъда сигурен, бихте ли потвърдили името на резервацията, моля?
— Разбира се — отговори салонният управител и погледна екрана на таблета си. — Хм… — Той се намръщи. — Резервацията е направена на името на дамата — Сара Хартли.
Хънтър кимна.
— Да, разбира се.
Докато влизаше в ресторанта, Хънтър беше посрещнат от изтънчените и примамливи аромати на ориенталски подправки, готвени с чесън и лютиви чушлета чили. Съблазнителното ухание беше опияняващо и накара стомаха му шумно да му напомни, че все още не е вечерял.
Мъжът, който седеше на шестнайсета маса, гледаше на другата страна. Косата му беше къса и сресана настрана. Сакото му беше преметнато на облегалката на стола.
Жената с него не изглеждаше по-възрастна от трийсет години и наистина беше много привлекателна. Докато Хънтър вървеше към масата им, мъжът взе изпитата до половината бутилка каберне франк пред него и отново напълни чашите им, а после хвана ръката на жената.
— Марк? — попита Хънтър, когато стигна до него.
Мъжът и жената го погледнаха с любопитство.
Всеки детектив в Америка знаеше, че портретът по описание е ненадежден. Общо взето човешката памет беше ужасно неточна в описването на лица от спомен, а именно това беше портретът — спомен, заключен в паметта на жертва или свидетел. Причината човешката памет да е толкова неточна в описанието на лица по спомен беше, че възприема човешките лица цялостно, а не на нивото на индивидуални черти, и така работеше и полицейският художник — рисуваше част по част — очи, нос, устни, вежди и така нататък. Когато се опитваше да опише отделни части от спомен, който беше запаметен като цяло, мозъкът обикновено се затрудняваше, но в случая Хънтър остана смаян. Барманът Роджър беше свършил изумителна работа, спомняйки си чертите на лицето на мъжа. Силната линия на челюстта, овалният нос, леко извитите нагоре очи, прическата, линията на косата, образуваща видим шпиц по средата на челото, наклонът на челото — повечето беше точно така.