— Аз съм детектив Робърт Хънтър от лосанджелиската полиция. — Той показа на Марк служебната си карта. — Питам се дали може да поговорим набързо насаме с вас?
Жената плъзна поглед от Хънтър към компаньона си.
Мъжът остави чашата си с виното. Изражението му остана отпуснато и безразлично. Усмивката на устните му обаче не стигаше до очите.
— Хмм… сигурен ли сте, че се обръщате към правилния човек, друже? — равнодушно попита той. Очите му се стрелнаха към брюнетката за част от секундата и после отново се върнаха на Хънтър.
— Сигурен съм, да — без колебание отговори Хънтър. — Само не съм сигурен дали името ви наистина е Марк.
— Тук сме на романтична вечеря. — Мъжът се усмихна на приятелката си. — А вие напълно съсипвате атмосферата, ако не сте забелязали. Какво искате, детектив…
— Хънтър. Робърт Хънтър. — Този път Хънтър стрелна поглед към брюнетката. Задържа го на нея две секунди и после отново го насочи към мъжа. — Въпросът е деликатен. Мисля, че ще е по-добре, ако говорим на четири очи.
Жената схвана намека на Хънтър, взе чантата си и инстинктивно погледна часовника си.
— Хмм… — Тя изглеждаше несигурна. — Ще изляза навън да изпуша една цигара… може би две. — Брюнетката стана, но не откъсна поглед от компаньона си.
— Не отивай твърде далеч, скъпа — каза той и ѝ намигна. — Скоро ще сервират вечерята и съм сигурен, че детектив Хънтър няма да се застои дълго. — Погледът, който хвърли на Хънтър, беше смразяващ.
Жената зави зад ъгъла по посока на изхода на ресторанта и мъжът изпухтя раздразнено.
— Умеете да разваляте работата, друже.
Хънтър не каза нищо и седна на вече свободния стол срещу мъжа.
— О, разбира се, моля, седнете, детектив.
— Благодаря — спокойно отговори Хънтър.
За момент двамата се втренчиха изпитателно един в друг с очи, които се движеха като скенери. Ако Хънтър го е изнервил, мъжът изобщо не го показваше.
— Какво ще кажете да започнем с име? — попита Хънтър. — Наистина ли е Марк, или го използвате само на срещи?
Мъжът се изсмя невъзмутимо.
— Идвате тук, прекъсвате вечерята ми и карате гаджето ми да излезе да се разходи само за да разберете как е името ми? Не свалям мъже, ако това търсите.
Хънтър пак не каза нищо в отговор и се втренчи в мъжа срещу себе си, който изглежда, изкусно контролираше езика на тялото си и изражението на лицето си.
Хънтър насочи повечето си внимание към ръцете му.
От опит знаеше, че човешките ръце и пръсти могат да разкрият много само от начина, по който се движат. Те барабаняха по повърхности, шаваха нервно, заставаха неподвижно, закриваха устни, потъркваха, чоплеха, подръпваха, трепереха… Имаше много издайнически знаци.
Когато Хънтър седна, мъжът се облегна назад на стола си и сложи ръце на коленете си. Столът му беше достатъчно далеч от масата, за да може Хънтър да вижда ръцете му — дясната върху лявата, но някак в неестествено положение. Пръстите му бяха прегънати в кокалчетата и палците — свити. Не точно напрегнати, но не и отпуснати.
— Марк е истинското ми име, да — най-после отстъпи той. — Доволен ли сте?
Хънтър зачака Марк да каже фамилното си име, но той не добави нищо повече. Вместо това, настоя за обяснение.
— Щом не сте дошли, за да научите името ми, нито да ме сваляте… — Марк взе чашата на брюнетката и изля съдържанието ѝ в своята чаша. — Тогава за какво е всичко това?
— За протокола — започна Хънтър с достатъчно силен глас, за да го чуе Марк, но в същото време достатъчно тих, за да не стигне до съседните маси, — бихте ли ми казали цялото си име?
Марк отпи малка глътка вино и се почеса по лявата буза. Хънтър остана с убеждението, че Марк е изпадал в това положение и преди.
— Ами — каза Марк със спокойно изражение, — за протокола, не съм длъжен да ви казвам цялото си име, освен ако не сте дошли да ме арестувате за нещо, а явно не е така, защото щяхте да го направите веднага.
— Прав сте — отговори Хънтър. Изражението му беше като на Марк. — Не съм дошъл да ви арестувам. Това е неофициален разговор. Предпочитам да остане такъв, но ако искате, със сигурност мога да раздвижа малко нещата и да ви заведа в участъка за нещо не толкова неофициално. — Хънтър леко наклони глава наляво и повдигна рамене. — Но нека ви кажа, че ако го направя, може да стане малко смущаващо за вас и за ресторанта, защото със сигурност ще направя сцена, вие ще упорствате… ще ви накарам да легнете на пода… ръцете на тила и всичките тези глупости… дори може да го направим в холивудски стил. Ще бъде страхотно зрелище. Може би гаджето ви ще остане смаяно. — Хънтър кимна към прозореца. — Вие решавате.