— Кое? Че се прибрах вкъщи ли?
Хънтър кимна.
— Не — спокойно отговори Марк. — Живея сам.
— С такси ли се прибрахте? Може би шофьорът ви помни.
— Не, вървях пеша. Нощта беше хубава.
— Обадихте ли ѝ се? — Хънтър кимна към снимката. — Изпратихте ли ѝ съобщение?
Марк не отговори и изви тяло, за да погледне през прозореца вдясно от него.
— Казахте, че Мелиса ви е дала номера си — настоя Хънтър. — Обадихте ли ѝ се, или ѝ изпратихте есемес?
Марк отново се намръщи и се замисли, но само за две секунди.
— Не, не мисля. Седмицата беше доста ангажирана. Излязох в сряда… излязох днес… За утре вечерта имам уредено нещо, което вероятно ще продължи до неделя… — Ъгълчетата на устните му се повдигнаха безрадостно. — Може да ѝ се обадя някой път, тя е достатъчно хубава.
— Срещате се с много жени, така ли? — продължи Хънтър.
Марк се изсмя самоуверено.
— Да, може да се каже.
Марк изглеждаше и говореше така, сякаш нарцистичният му характер го завладяваше изцяло, но въпреки че каменното му лице беше много обиграно, Хънтър имаше още едно оръжие в арсенала си. Той бръкна в джоба си и извади друга снимка, този път на Кирстен Хансен. Без да пророни нито дума, Хънтър сложи снимката на масата до тази на Мелиса, без да откъсва вниманието си от лицето и очите на Марк.
Марк погледна новата снимка и се втренчи в лицето на Кирстен за няколко секунди.
— Много е хубава — каза той и кимна одобрително. — Коя е тя? — Марк повдигна рамене и пак отпи от виното си.
— Не я ли познавате?
Марк поклати нехайно глава.
— Не. Защо? Трябва ли?
— Тя не е ли една от множеството жени, с които сте се срещали? — попита Хънтър. — Може би преди време?
Марк отново насочи вниманието си към снимката и после още веднъж поклати глава.
— Не, не мисля. Бих запомнил такова хубаво лице. — Той млъкна и погледна часовника си. — Сериозно, детектив, за какво е всичко това, по дяволите? Както казах, вие нахлухте тук и развалихте романтичната атмосфера, която бяхме създали със Сара. — Марк врътна глава към прозореца. — Показвате ми снимка на жена, с която говорих половин час в събота през нощта. Зададохте ми един куп тъпи въпроси… — Той млъкна, втренчи се гневно в Хънтър и после вдигна ръка. — Почакайте. Един момент. Може ли пак да видя значката ви?
Хънтър я сложи на масата пред него.
— „Убийства“? Вие сте от отдел „Убийства“ на лосанджелиската полиция? — Марк изрече думите твърде високо и накара двойката на масата вляво от него да се обърне и да го погледне.
Хънтър мълчаливо взе значката си и я прибра в джоба си.
— Шегувате се, нали? — Марк се опита да прозвучи шокирано, но в тона му нямаше искреност. — Тази жена. — Той почука с показалеца си по снимката на Мелиса. — Онази, с която говорих в бара в събота през нощта. Искате да ми кажете, че тя е мъртва? Кога?
— Същата нощ — отговори Хънтър. — След като си е тръгнала от бара горе.
Усмивката на Марк беше трудна за разгадаване.
— И вие мислите, че аз имам нещо общо с това? Затова ли сте дошли? Затова ли ме попитахте дали някой може да потвърди, че съм се прибрал вкъщи в онази нощ? Не говорите сериозно, нали?
Хънтър остави изражението на лицето му да отговори вместо него.
— Вижте. — Марк се изправи на стола, сложи лакти на масата и заговори тихо и спокойно. — Искрено съжалявам за смъртта ѝ. Наистина. Но вашият намек, че аз имам нещо общо с това само защото съм разговарял с нея в някакъв бар, е абсурден. Нима отправяте тези обвинения на всеки, който е бил там в събота през нощта? Всеки, който е говорил с нея? — Марк не изчака отговор. — Не мисля. Затова, ако ме извините, детектив, искам да продължа с романтичната си вечеря.
Хънтър не помръдна.
— Казахте, че сте били на среща в сряда. Преди три вечери.
— Да. И какво от това?
— Ами във вторник вечерта?
— Какво?
— Бяхте ли на среща във вторник вечерта?
Хънтър нарочно го бомбардираше с въпроси, но увереността на Марк беше непоклатима, и Хънтър пак остана с убеждението, че е бил в подобни ситуации и преди. Марк отправи на Хънтър усмивка, която не беше нищо повече от оголване на зъби.
— Мисля, че приключихме, детектив.
— Въпросът е елементарен.
— И аз имам елементарен отговор — отвърна Марк. — Приключихме.
Хънтър знаеше, че няма какво друго да направи. Ясно беше, че Марк няма да отговори на повече въпроси. Поне тази вечер.
Хънтър кимна в знак, че разбира, взе снимките от масата и стана, но когато се обърна да тръгне, дясната му ръка леко бутна чашата на Марк, събори я и изля повечето вино върху панталона на Марк.