— О, сериозно ли? — засмя се Марк. — Еха, това беше страхотно, друже.
Тонът му беше много по-спокоен, отколкото Хънтър очакваше.
— Ужасно съжалявам — рече Хънтър, грабна салфетка и я сложи върху малката локва на масата.
— Съжалявате? Наистина ли? — Марк поклати глава и взе още една салфетка. — Забелязах движението ви, детектив. Направихте го нарочно.
Панталонът на Марк беше подгизнал от червено вино, особено в зоната на слабините.
Хънтър посегна към съборената чаша, преди да е паднала от масата, като внимаваше да я хване за столчето, използвайки дланта си, не пръстите.
— Наистина ужасно съжалявам. Ще кажа на сервитьорката да ви донесе друга бутилка вино.
Марк му се усмихна нехайно.
— Няма проблем, детектив. Мога да си позволя още една бутилка вино, ако искам. Сигурен съм, че това вино не ви е по възможностите.
— Мислех, че приятелката ви плаща тази вечер.
— Така е — отвърна Марк. — И тя може да си го позволи.
С крайчеца на очите си Хънтър видя, че сервитьорката и салонният управител бързо вървят към масата им.
— Ужасно съжалявам — извини им се Хънтър. — Стана случайно. Много съм непохватен.
— Как ли пък не — подхвърли Марк. — А сега, бихте ли си тръгнали най-после?
Докато всички бяха заети да почистват разлятото вино, Хънтър отстъпи встрани от масата, бързо извади мобилния си телефон и направи две снимки на Марк, без той да забележи.
Сервитьорката и салонният управител също не обърнаха внимание, че Хънтър не им даде чашата, която беше взел от масата.
49.
Оливър Грифит не беше свикнал да е сам вкъщи, поне през нощта. Откакто се запознаха с Джоузи преди седемнайсет месеца, и още повече след като се ожениха, те бяха прекарали всяка нощ заедно. Наистина обожаваха да бъдат заедно. Харесваха една и съща музика, едни и същи филми и една и съща храна. Чувството им за хумор сякаш беше правено по поръчка, защото непрекъснато се разсмиваха взаимно. Обичаха едни и същи сексуални ексцентричности… накратко, бяха идеални един за друг. Да спи сам в леглото им, беше съвсем ново преживяване за Оливър и изобщо не му се нравеше.
Джоузи и приятелките ѝ бяха заминали на моминското парти на Стейси в Лас Вегас за уикенда рано сутринта вчера. Снощи — вечер за мач — Оливър се опита да се възползва максимално от това. Той покани няколко приятели да гледат един от най-равностойните мачове между „Ел Ей Лейкърс“ и „Сан Антонио Спърс“. За тяхно разочарование „Спърс“ победиха само с четири точки — сто и десет на сто и шест.
След като приятелите му си тръгнаха и остана сам в къщата, Оливър се почувства малко объркан, без да знае какво да прави. Помисли си да се обади за малко на Джоузи, но знаеше, че тя е някъде навън с момичетата и се забавлява и определено не искаше да се покаже като бедстващ съпруг, на когото съпругата му липсва твърде много. Той си наля още няколко шота уиски и остави алкохолът да подейства като приспивателно средство за нощта — решение, за което дълбоко съжаляваше тази сутрин. Главата го боля толкова силно, че сякаш чуваше как мозъкът му се плиска в черепа му и се блъска в стените му всеки път, когато помръдне глава. Едва към единайсет и половина преди обяд, след испански омлет и смути за детоксикация, махмурлукът му започна да намалява.
Остатъкът от деня премина лениво. Джоузи му се обади към един следобед и както звучеше, нейният махмурлук надминаваше неговия с няколко хиляди точки, но тя и момичетата бяха в страхотно настроение. В момента обядваха в хотел „Мандалей Бей Бийч“, но бяха планирали целия ден и кулминацията щеше да бъде ресторант „Едж Стейкхаус“ и после предстоеше голямата изненада за Стейси, най-добрата приятелка на Джоузи и бъдещата булка.
— Хмм… а случайно ще има ли стриптийзьори? — попита Оливър със закачлив тон, но малко притеснено.
— В Лас Вегас сме, скъпи — отговори Джоузи. — Как мислиш? Ненапразно го наричат „Град на греха“.
— А, добре… Сигурен съм, че ще се забавлявате страхотно. — Оливър се опита да прозвучи безгрижно, но Джоузи го познаваше много добре.
— О, скъпи, ревнуваш ли?
— Не. Съвсем не. Всичко е наред. — Отговорът му беше твърде отривист, нещо, което изобщо не му беше присъщо.
— О, това беше много мило — засмя се Джоузи. — Но знаеш, че имаш нула причини да ревнуваш, нали?
Той не каза нищо.
— Като начало… — Гласът на Джоузи стана нежен и секси, по начин, от който тя знаеше, че коленете му ще омекнат. — Знаеш, че те обичам повече от всичко и от всеки, нали?
Оливър не отговори.