— Нали? — настоя Джоузи.
— Да — предаде се накрая той.
— И ти си единственият, който може да ме възбуди. Знаеш за какво говоря. — Джоузи изрече тези изречения като професионалистка и кожата на Оливър настръхна. — Никой дори не може да се доближи до удоволствието, което ти ми доставяш, скъпи, затова защо да си правя труда да бъда с друг?
Оливър въздъхна отчаяно.
— Да. Сега ти ме възбуждаш, скъпа.
Джоузи се изкикоти.
— Сложи си малко лед на онова място, скъпи, и задръж тази мисъл до утре вечерта, когато се връщам. Обещавам, че ще си заслужава.
Наложи се Оливър да намести члена си в панталона.
— Дадено.
Отговорът на Джоузи беше доволен и закачлив смях.
— Забавлявай се довечера, скъпа — каза той, — и направи няколко снимки на изненадващата нощ.
— Разбира се, скъпи. Разчитай на мен. Всичко ще бъде старателно документирано за идните поколения. Обичам те.
— Аз те обичам повече.
Те затвориха.
Благодарение на неочаквано горещо въздушно течение от запад денят се оказа сравнително топъл за средата на февруари — нещо, което изобщо не беше изненадващо за калифорнийските „зими“ — затова следобед Оливър мързелува навън край басейна с голяма чаша студен чай. Не беше достатъчно топло за къпане, но му беше приятно да полежи на слънце два часа, като през повечето време придремваше на шезлонга.
Към пет следобед се обади Стюарт, единственият неженен приятел на Оливър, и го попита дали иска да пийнат по нещо по-късно, но при самата мисъл за алкохол стомахът на Оливър се разлюля като кораб в бурно море. Той реши, че е най-добре да даде почивка на черния си дроб и да не ходи никъде.
Тази вечер по телевизията имаше друг мач, който започваше в седем. Този път „Ел Ей Клипърс“ щяха да играят срещу „Финикс Сънс“ в Аризона. Оливър можеше да го гледа и после, в зависимост от това как се чувства, или щеше да си легне, или да се опита да изгледа някой филм.
Половин час преди да започне мачът, той отиде до любимото си заведение за бургери, „Хабит Бъргър Грил“, на ъгъла на улицата, и си купи „Санта Барбара Чар Комбо“, към който винаги добавяше още едно резенче ананас и лъжичка гуакамоле. Джоузи го научи на тези тайни съставки за онова, което наричаха „най-хубавият бургер на планетата“.
Оливър се върна в дневната и се настани удобно на дивана, готов за още един вълнуващ мач, но получи повторение на предишния. В началото на втората четвърт „Сънс“ вече водеха на „Клипърс“ с двайсет и две точки и нямаше надежда „Клипърс“ да се върнат в играта.
С пълен стомах и гледайки скучен мач, не беше изненадващо, че на половината на играта Оливър вече се унасяше в онзи странен неопределен преход между будно състояние и дрямка… сън и реалност. И тогава, когато умът му блуждаеше към забвение, той чу познат звук, разнасящ се някъде пред него.
С все още натежал и бавен мозък, Оливър огледа стаята, търсейки източника.
Изсвирване в мача ли беше това, запита се той и бързо погледна екрана на телевизора.
Не изглеждаше така, но „Клипърс“ губеха с още шест точки.
Докато отместваше очи от телевизора, Оливър съзря проблясваща светлина в горния ляв ъгъл на мобилния си телефон, който беше на масичката за кафе между дивана и телевизора.
Той го взе.
Съобщение.
„Непознат номер.“
Оливър отключи телефона с пръстовия отпечатък на показалеца си и почука върху началото на есемеса.
Днес е по-топло от очакваното, а, Оливър!
Съобщението се стори малко странно на Оливър. Първо, защото беше от непознат номер. И второ, защото всичките му приятели го наричаха Оли, не Оливър.
Той повдигна рамене и взе чашата си със студения чай, който вече не беше студен, но устата му беше малко пресъхнала, и затова го изпи на две големи глътки, и после бързо написа отговор.
Така е. Страхотно е да си навън без яке. Между другото, кой е?
Отговорът дойде скоро, но не беше такъв, какъвто Оливър очакваше.
Да, достатъчно топло, за да оставиш прозореца отворен, докато изтърча набързо да си купиш бургер, нали?
— Какво? — промълви Оливър, разтърси глава, опитвайки да се разсъни, и прочете съобщението още веднъж. Какво е това, мамка му? Той се надигна, изправи рамене и пак написа същия въпрос.
Кой е?
Изминаха няколко секунди и Оливър получи отговор.
Знаеш, че си забравил прозорците незаключени и отворени, преди да отидеш да си вземеш бургер, нали?
Текстът накара Оливър да вдигне глава и да огледа стаята. Двата прозореца на дневната наистина бяха открехнати и той си спомни, че ги отвори, преди да излезе навън и да се изтегне край басейна. Искаше в къщата да влезе малко свеж въздух.