— Да, и какво от това? — попита на глас Оливър и после му хрумна нещо. Дали не беше госпожа Майлс, отсреща на улицата, и както винаги си пъхаше носа навсякъде? Той обаче бързо отхвърли идеята, защото откъде можеше госпожа Майлс да знае номера на мобилния му телефон?
Този път Оливър написа с главни букви: КОЙ Е?
Изпращачът най-после отстъпи и даде по-уместен отговор.
За теб… аз ще бъда ментор, Оливър.
Оливър се изсмя, когато прочете думите.
Да бе. Ментор. Как ли пък не.
Определено беше някой от приятелите му. Вероятно Стюарт, защото Оливър не излезе с него да пийнат по чашка.
Стю, ти ли си, кретен такъв? Пиян ли си вече? Оливър се замисли, когато му хрумна друга и сравнително обезпокоителна идея, и написа още един ред: И откъде, по дяволите, знаеш, че съм отишъл да си купя бургер и съм оставил прозорците отворени?
Отговорът пристигна незабавно.
Не, не е Стю. Както казах, за теб аз ще бъда ментор, Оливър, защото всъщност това е урок.
Оливър не остана смаян.
Да бе, що не си го начукаш, изсмя се той. Урок. Добре тогава.
Стю, ти си тъпак, не учител, написа Оливър. Урок, друг път. Трябва да зарежеш алкохола и да изчукаш някоя мацка. Остави ме на мира, пич. Гледам мача.
Менторът отговори веднага:
Ти не гледаш мача, Оливър. Заспиваше на полувремето. Дори не изяде всичките си пържени картофи.
Тези думи накараха раменете на Оливър да се напрегнат. Есемесите бяха пресекли тънката линия между „забавно“ и „заплашително“. Очите му инстинктивно обиколиха стаята, преди да се спрат на единия от отворените прозорци.
— Какви са тези простотии? — запита се на глас той. — Откъде, по дяволите, знае за пържените ми картофи и че съм заспивал?
Оливър остави мобилния си телефон върху масичката за кафе и стана. Почувства се малко замаян, сякаш беше пил алкохол два часа. Какво става тук, по дяволите?
Оливър запази равновесие, примига, за да прогони мъглата от съзнанието си и се приближи до прозореца. Къщата на госпожа Майлс беше тъмна. Както и тези на съседите от двете страни.
След като няколко секунди оглежда улицата навън, Оливър затвори прозореца и го заключи. Бързо направи същото и с другия прозорец. Когато отново седна на дивана, телефонът му отново иззвъня и извибрира. В същото време замайването в главата му се засили. Той взе телефона си и прочете съобщението.
Не са простотии, Оливър.
Оливър присви очи, когато прочете тези думи. Той не беше написал въпроса в съобщение. Беше го изрекъл на глас. Това не бе случайност.
Дзън-дзън. Нов есемес.
За жалост, твърде късно е да затвориш и да заключиш прозорците сега, не мислиш ли?
Стомахът на Оливър се сви, докато очите му, без да знаят какво търсят, огледаха стаята от ляво надясно. Нищо.
Дзън-дзън.
И ще ти кажа откъде знам за пържените ти картофи и че заспиваш, Оливър.
Когато Оливър прочете последното съобщение, зрението му се замъгли за две секунди. Нещо определено не е наред. Защо беше толкова замаян?
Дзън-дзън.
Защото вече съм в дома ти. Погледни зад теб.
Но вече беше късно.
50.
Оливър се закашля, изломоти нещо неразбираемо и най-после се събуди. Всичките му сетива започнаха бавно да се завръщат, както и болката, която стремително бушуваше в кръвообращението му като разпенена река. Болеше го всеки мускул, всяка кост и всяка става, сякаш бяха поотделно удряни почти до точката на счупване и разкъсване… Изпитваше и пълно объркване… гъсто и тъмно като тежък буреносен облак. Мозъкът му беше като вцепенен и мислите — неясни.
Макар че се опитваше да си спомни, Оливър нямаше представа колко време е бил в безсъзнание. Всъщност му беше отнело няколко секунди дори да си спомни кой е.
Въпреки болката, той положи усилия да отвори очи. Разпознаването на обстановката със сигурност щеше да помогне на омаломощаващото объркване, но клепачите му бяха твърде уморени… твърде натежали, за да помръднат. Само потрепнаха сънливо и после пак се спуснаха в първоначалното си положение.
Устата му беше пресъхнала като пустиня и жлезите му се мъчеха да произведат слюнка. Малкото количество, което успяваха да образуват, засъхваше върху езика му, преди да стигне до гърлото му, където имаше чувството, че си е правил гаргара с натрошени стъкла.