Този вид машинални реакции и микрореакции са примери за физиологични и психомоторни реакции към стимули. Повечето от хората дори не съзнават, че го правят и затова е трудно да го контролират. Как контролираш нещо, което дори не знаеш, че правиш? Хънтър обаче знаеше, че макар и трудно, възможно е да контролираш тези неща. Изискваше се силна концентрация… Десетки, може би стотици часове практика… и строга дисциплина, но беше постижимо. И щом тези реакции можеха да се контролират, тогава можеше и да бъдат променени, за да излъчат погрешен сигнал.
Хънтър все още не знаеше много неща за убиеца, но му беше ясно, че Ментора е невероятно дисциплиниран, изобретателен и търпелив. Това само по себе си показваше, че Ментора притежава интелигентност над средното ниво — нещо, което Хънтър знаеше, че е абсолютно задължително, ако някой иска да развие способността да контролира физиологичните и психичните си моторни реакции.
52.
В неделя, полет „WN167“ от Лас Вегас до Лос Анджелис по разписание трябваше да кацне в седемнайсет и петнайсет, но поради малко забавяне във времето за качване в самолета, се приземи на международното летище на Лос Анджелис ЛАКС с двайсет и шест минути закъснение. Слизането от самолета стана бързо, но Джоузи пак трябваше да чака петнайсетина минути, докато всички от групата им си вземат куфарите.
Бяха уредили дълга розова лимузина, която да закара всяка жена до дома ѝ. Всичко беше част от моминското парти на Стейси „от врата до врата“, което Джоузи беше помогнала да организират, но нямаше съмнение, че пътуването с лимузината на връщане беше съвсем различно от отиването.
Когато заминаваха в петък сутринта, настроението беше приповдигнато. Всички си бяха починали и напълно готови да купонясват. Предстоеше им уикенд, който никоя от тях няма да забрави. Два дни по-късно, почти без да спят и изтощени от купонясване, шестте жени бяха останали без сили. Единственото им желание беше да се наспят.
Веднага щом се качиха в лимузината, шестте приятелки се отпуснаха уморено на седалките.
Когато другите започнаха да задрямват, Джоузи отново позвъни на Оливър. Търси го три пъти, веднъж, преди да тръгнат от хотела, и два пъти от международното летище „Маккарън“ в Лас Вегас, но всеки път обажданията се препращаха направо към гласовата поща.
Джоузи вече беше оставила две съобщения, но все още не беше чула нито дума от съпруга си. Това беше странно и абсолютно неприсъщо за Оливър.
Разговаряха по телефона вчера и той звучеше много добре. Да, явно малко ревнуваше заради „изненадата със стриптийзьори“, която тя беше уредила за Стейси, но Оливър не беше ревнив по природа, нито пък Джоузи. Те си имаха доверие един на друг, на себе си и на любовта си.
— Скъпи, пак съм аз — прошепна Джоузи в мобилния си телефон, за да не събуди Стейси, която дремеше до нея. — Не съм сигурна дали си получил предишните ми съобщения. Ако си ги получил, защо не ми отговаряш? Наред ли е всичко? Надявам се, че не си все още разстроен заради стриптийзьорите, скъпи. — Тя си пое дъх. — Все едно, искам да ти кажа, че се приземихме благополучно и сега пътувам за вкъщи. Всички сме в лимузината и мен ще ме оставят пета подред, затова ще се върна след час и половина. Нямам търпение да те видя. Липсваш ми и те обичам — добави Джоузи и затвори.
— Още ли не се е обадил? — попита Стейси, като отвори дясното си око.
— Извинявай, скъпа, не исках да те събудя — тихо каза Джоузи.
— Не спях — отвърна Стейси. — Само оставих очите ми да си почиват.
Джоузи поклати глава.
— Не. Дори не ми е написал съобщение. Това не му е присъщо. Не знам какво става.
Стейси протегна дясната си ръка и я сложи върху коляното на Джоузи.
— Не се тревожи, мила. Той вероятно… е изгубил телефона си или нещо такова. Правил го е и преди, нали?
Джоузи кимна. Беше мислила за тази вероятност.
— Да, два пъти — потвърди тя. — Понякога е много завеян. Особено когато излезе да пие с бандата. Но ако беше изгубил телефона, можеше да ми изпрати съобщение по „Фейсбук“ от компютъра вкъщи.
Стейси отвори и лявото си око.
— Искаш ли да се обадя на Скот и да го попитам дали знае нещо? Те бяха заедно в петък вечерта и гледаха мача.
Джоузи се замисли за идеята само за секунда.
— Не, няма проблем. Скоро всички ще си бъдем вкъщи, но благодаря все пак, скъпа.
— Или пък може да ти е подготвил някаква изненада, когато се върнеш — добави Стейси. — Това би било напълно в стил Оли.