Аха, разбирам — каза си Джоузи и отпусна ръце до тялото. Тя обожаваше сексуалните им игри. Джоузи настоя да си направят тъмницата, тя беше избрала обзавеждането и повечето атрибути за игри, които имаха там долу. Джоузи беше жена със силен сексуален темперамент, но настроението играеше огромна роля във вида игри и роли, които им доставяха удоволствие. Човек трябваше да е подготвен и в подходяща мисловна нагласа, за да бъде сексуално ексцентричен, а в момента душевното състояние и настроението на Джоузи искаха само едно — сън. Може би пица, преди да заспи, но не друго.
Тя последва розовите листенца до вратата на тъмницата и я отвори. Предразполагащите малки разноцветни лампи по контурите на стъпалата, застлани с червен килим, бяха запалени и слабо осветяваха стъпалата. Джоузи спря горе и си пое дълбоко дъх.
Не искаше да разваля изненадата на Оливър. Каквото и да беше планирал той за тях там долу, тя беше сигурна, че е нещо горещо и много секси, но тази вечер изобщо нямаше настроение за такива неща. Чувстваше се толкова уморена, че имаше риск да задреме, докато прави секс, и това щеше да бъде едно много голямо „не“.
— Оли, скъпи, долу ли си? — попита Джоузи с най-милия си, мек като кадифе глас. — Знаеш, че те обичам, нали? И никога не се дърпам от игри. — Тя слезе по първите две стъпала. — Но съм грохнала от умора, скъпи. Уикендът беше лудешки. Може ли само да се погушкаме в леглото? Обещавам, че ще се реванширам… с лихва. Знаеш, че това ми се удава.
Джоузи най-после стигна до тяхната тъмница в мазето, където всички лампи бяха угасени. Декоративните лампички на стъпалата зад нея не бяха достатъчно силни, за да осветят повече от около метър по-нататък от мястото, където стоеше Джоузи, и всичко изглеждаше странно, но онова, което я накара да се намръщи, беше миризмата. Нещо чуждо за стаята им за игри. Не миришеше на гума и естествена кожа. Джоузи познаваше тези две миризми твърде добре, за да ги сбърка с нещо друго. Не, миришеше на нещо металическо — желязо, може би. Не ѝ хареса.
— Оли! — извика тя и посегна към електрическия ключ за осветлението. — Какво си донесъл там долу? Мирише…
Лампата светна в същия момент, когато пръстите на краката ѝ докоснаха нещо влажно на пода.
Ужасът на сцената в тъмницата им порази Джоузи със силата на паническо бягство на бизони и парализира всеки мускул в тялото ѝ.
Очите ѝ мигновено се напълниха със сълзи. Зениците ѝ се разшириха и закриха по-голямата част от зеленото на ирисите ѝ. Цялото ѝ същество се разтрепери от страх и отвращение и после беше погълнато от черна дупка на объркване. Джоузи нададе изтерзан писък, толкова страховит, че дори самата тя не позна, че се изтръгва от нея. Вопълът отекна в стените и се върна към нея на вибриращи вълни, които я удариха в гърдите като чук.
Искаше да побегне, но краката ѝ не реагираха.
Искаше да мисли, но мозъкът ѝ отказваше да функционира.
Шокът блокира тялото ѝ.
Джоузи изпищя втори път и изведнъж стаята се завъртя пред очите ѝ.
Твърде бързо, за да контролира движението. Твърде силно, за да го спре.
Краката ѝ се подкосиха. Коленете ѝ се огънаха и в непохватен опит да се обърне, Джоузи се свлече на пода, но точно преди клепачите ѝ да се затворят и пред очите ѝ да се спусне мрак, тя осъзна, че не е сама. И тогава видя, че зад нея се появи някаква фигура, точно в основата на стълбите.
53.
Адресът, който бяха дали на Хънтър, го заведе до малка задънена уличка в северния квадрант на Санта Кларита. Дори по това време на нощта в неделя, движението в каньона беше бавно и пътуването от седемдесет и два километра му отне един час и петнайсет минути.
Въпросната къща беше третата вляво, но Хънтър видя отдалече проблясващите сини и червени светлини, които осветяваха небето.
Улицата беше отцепена още в началото. Криминалистите бяха оградили вътрешен периметър около къщата, включително моравата отпред, алеята за коли, гаража и пътеката от камъни, която водеше от тротоара до предната врата.
Когато пристигна, Хънтър не видя никъде микробуси на медии или професионални на вид камери, поне още не, но в началото на уличката се бяха събрали много зяпачи, сякаш повечето жители на съседните улици са излезли да видят какво става.
Хънтър намали и бавно маневрира през две групи хора, за да стигне до полицейските прегради в началото на улицата, където стояха на пост двама помощник-шерифи от Шерифската служба на окръг Лос Анджелис.
Той смъкна стъклото, когато по-ниският от тях се приближи до колата му.