— Може ли да ми направите една услуга, помощник-шериф? — попита Хънтър и му показа служебната си карта. — Бихте ли угасили сините и червените светлини? — Той кимна към джипа на Шерифската служба, който беше паркиран вдясно от него. — Светлините само привличат още повече хора. — Хънтър посочи тълпата зад колата си. — Видях ги да проблясват от километър и половина и целият квартал ги вижда. Като местопрестъпление, колкото по-малко обществено внимание привлечем, толкова по-добре.
Помощник-шерифът прегледа документите му и кимна хладно.
— Разбира се. — Той направи знак на другия помощник-шериф да отмести едната преграда. — На една и съща улица ли живеете, момчета? Можеше да дойдете с една кола.
— Моля? — намръщи се Хънтър.
— Един друг детектив от отдел „Свръхтежки убийства“ пристигна току-що — обясни помощник-шерифът и посочи нататък по улицата. — Преди по-малко от минута.
— Дойдоха ли криминалистите? — попита Хънтър.
— Да. В къщата са вече най-малко от четиресет и пет минути.
Хънтър мина покрай преградите и погледна в огледалото за обратно виждане. Помощник-шерифът, с когото току-що разговаря, отново беше застанал до партньора си. Светлините на джипа им все още проблясваха.
Гарсия беше паркирал на улицата, до едното от другите три превозни средства на Шерифската служба, дошли на местопрестъплението. Той веднага забеляза Хънтър и му направи знак да спре пред неговата хонда „Сивик“.
— Помощник-шерифът ми каза, че току-що си пристигнал — рече Хънтър, когато слезе от колата си.
— Да — потвърди Карлос и инстинктивно погледна часовника си. — Преди една минута. — Той погледна към преградите и се изсмя саркастично. — Още са включени.
— Кое е включено?
— Казах на помощник-шерифа да изключи сините и червените светлини — обясни Гарсия. — Отразяват се в къщите и осветяват небето като маяк за тълпите.
Хънтър кимна в знак на съгласие, но не каза нищо. Закачи значката на колана си и двамата с Гарсия се обърнаха към двуетажната къща с бежова фасада, която беше изолирана от съседните с черно-жълта лента за обозначаване на местопрестъпление. Вдясно от нея имаше гараж за две коли. На широката алея една до друга бяха паркирани червен мини купър и черен мерцедес „Бенц“. Пред вратата стоеше на пост помощник-шериф и други четирима се мотаеха около колите си на улицата.
— Лосанджелиска полиция, отдел „Свръхтежки убийства“, нали? — попита някаква жена, която се появи изневиделица. Острите ѝ, но привлекателни черти бяха обрамчени от права кестенява коса, дълга до раменете. Светлокафявите ѝ очи гледаха иззад очила без рамки, поставени високо на малкия ѝ нос. Изглеждаше на трийсет и пет — четиресет години.
— Точно така — отговори Хънтър, когато двамата детективи се обърнаха да я погледнат.
Носеше стандартната униформа на Шерифската служба на окръг Лос Анджелис. Трите нашивки на ръкава ѝ показваха, че е сержант.
Жената беше една глава по-ниска от Хънтър, който беше метър и осемдесет, но имаше властен вид и явно изискваше да се отнасят с уважение към нея.
— Аз съм сержант Джаклин Лоуган от Шерифската служба на окръг Лос Анджелис — представи се жената и протегна ръка.
Хънтър и Гарсия се ръкуваха с нея и също се представиха.
— Вие ли дойдохте първа на местопрестъплението? — попита Хънтър.
— Да — потвърди сержант Лоуган. — Получих обаждане от диспечера към девет и десет тази вечер за евентуално убийство. Диспечерът не беше сто процента сигурен, защото онзи, който се обадил, бил на ръба на истерия. — Тя стрелна поглед към къщата. — И честно казано, това не е изненадващо, като се има предвид какво има вътре.
Хънтър и Гарсия не казаха нищо и я оставиха да продължи.
— Бях на нощен патрул, когато получих обаждането — обясни сержант Лоуган. — Намирахме се само на осем пресечки оттук, помощник-шериф Суарес и аз. — Тя посочи към къщата и извади джобното си тефтерче. — Той е горе със съпругата на жертвата, приятелката ѝ и нейния годеник. Името на жертвата е Оливър Грифит, трийсетгодишен. Работил е като творчески директор на рекламна агенция някъде в Плая Виста.
— Оливър Грифит? Жертвата е мъж? — учуди се Гарсия.
Въпросът му накара сержант Лоуган да погледне първо единия и после другия детектив. Тя явно беше доловила изненадата в тона на Гарсия.
— Точно така. — Сержант Лоуган намести очилата на носа си. — Не разполагаме с много информация. Не исках да започна да задавам въпроси в случай, който очевидно ще бъде прехвърлен на вас, но историята, която знам, е, че Оливър Грифит е бил сам в къщата. Съпругата му Джоузи Грифит е била в Лас Вегас за уикенда, на моминско парти на нейна приятелка. — Тя отново посочи с пръст къщата. — Това е приятелката, която е горе с госпожа Грифит в момента. Казва се Стейси Грийн. Годеникът ѝ, Скот Съмърс, също е с тях. Групата за моминското парти — общо шест жени — заминали в петък сутринта и се върнали тази вечер. Когато кацнали на летището в Лос Анджелис, всичките се качили на лимузина, която била запазена предварително. Пътуването дотук продължило час и половина. Госпожа Грифит се прибрала в дома си към осем и четиресет вечерта. Влязла в къщата, отишла долу в мазето и… — Сержант Лоуган си пое дълбоко дъх. — И открила съпруга си.