Беше ясно, че мазето е превърнато в нещо като тъмница за секс игри, с различни атрибути навсякъде и огромна колекция от приспособления, окачени на стената вляво от тях. На стената вдясно, точно както им каза сержант Лоуган, някой беше оставил послание, написано с големи червени букви, но истинският ужас в това мазе… онова, което накара сърцата на Хънтър и Гарсия да започнат да бият с различно темпо, беше трупът на жертвата и начинът, по който беше положен.
Поставено точно пред тях, на метър и нещо от отсрещната стена, голото тяло на Оливър Грифит беше разпънато на голям дървен кръст с формата на буквата „X“. Китките и глезените му бяха обездвижени с дебели кожени ремъци, прикрепени за дървените греди на кръста. Друг дебел кожен ремък беше увит около кръста му и го приковаваше към разпятието. Главата му беше клюмнала на гърдите. В широко отворената му уста беше напъхано червено кожено топче, също пристегнато с кожен ремък, закопчан зад основата на черепа му. Торсът му изглеждаше невредим — нямаше разрези или наранявания. От кръста надолу обаче нещата ставаха напълно безумни.
Навсякъде имаше кръв.
Кръвта започваше от областта на слабините, беше се втвърдила по двата му крака и се беше стекла на пода под него, образувайки огромна локва, която се простираше на трийсетина сантиметра от мястото, където стояха Хънтър и Гарсия. Кръвта по слабините, краката и ходилата му вече беше засъхнала и съдейки по количеството, раната, причинила такъв силен кръвоизлив, не можеше да се сбърка.
Оливър Грифит беше кастриран.
Пенисът и тестисите му бяха отрязани в основата, оставяйки голяма, открита рана с оголена плът, която изглеждаше още по-ужасяваща заради позата на краката му — широко разкрачени върху хикс-образния кръст.
Въпреки че варварската сцена накара Гарсия да изкриви лице, очите му не се отместиха от жертвата и въпреки че силният прожектор на криминалистите осветяваше цялото мазе, той пак не беше сигурен какво вижда.
— Какви… по дяволите… са онези неща?
Въпросът, който се отрони от устата му, беше отправен към Хънтър, но доктор Слейтър и двамата криминалисти, които вече обработваха местопрестъплението, го чуха.
— Предполагам, че говориш за омарите — каза доктор Слейтър, която стоеше малко вдясно от тях.
— Така изглежда оттук — отвърна Гарсия и само за секунда отмести поглед към нея, а после пак се втренчи в трупа. — Върху краката му?
— Колкото и налудничаво да звучи и да изглежда, това наистина са омари — потвърди доктор Слейтър.
Убиецът беше закачил два сурови омара за горната част на бедрата на Оливър Грифит — по един на всяко бедро. Пипалцата и мустачетата им бяха нагласени така, че да стърчат нагоре и навън, встрани от телата им, създавайки ефект на тръни. Переоподите им, или вървящите крачета — по осем на всеки омар — бяха разкрачени, за да имитират движението им, докато вървят, сякаш двата омара пълзяха по бедрата на Оливър. Но истински зловещият детайл бяха щипките им. Главите им бяха насочени към раните в слабините на Оливър и щипките им за смачкване бяха нагласени така, че да създадат илюзията, че омарите са отрязали органите на жертвата. Щипката за смачкване на омара върху лявото бедро беше до мястото на отрязаните тестиси, а на омара върху десния крак — в основата на раната, останала след отрязания пенис.
Цялостният визуален ефект беше шокиращ и абсурден.
— Боже, кажете ми, че убиецът не е използвал това, за да… — Гарсия не довърши изречението си и поклати глава.
— Не — отговори Хънтър. Гласът му прозвуча спокойно, но в тона му се долови нотка на изумление. Очите му останаха приковани в жертвата. — Щипките на омарите не са достатъчно силни или остри, за да срежат мускул по този начин. Всъщност те изобщо не режат, а смачкват и щипят. Затова се наричат „щипки“ — за стискане и за смачкване. Щипката за смачкване е по-силната от двете, но макар да е достатъчно остра, не е достатъчно силна, за да отреже органи от човешко тяло.
— Робърт е прав — потвърди доктор Слейтър и заобиколи единия стол за завързване, за да се присъедини към двамата детективи. — Оставих всичко така, както го намерихме, за да можете да видите местопрестъплението непокътнато. — Тя посочи тялото на хикс-образния кръст. — Това би било трудно за обяснение дори със снимки, но успях набързо да огледам раните. Разрезите изглеждат чисти, сякаш са направени с бръснач.