Юлия изскимтя. Пръстите на Ниш намериха нейните. Тя ги повдигна до носа си, вдъхна дълбоко, сетне му позволи той да пристегне превръзката. Пръстите й очертаваха всяко движение на неговите. Когато механикът приключи, младата жена побутна ръцете му встрани, свали превръзката и опита да я завърже сама. Успя веднага, засмя се тихо.
Ниш се отдръпна назад, колебаещ се. Дали беше отбелязал напредък, или напротив? Юлия продължаваше да стои в ъгъла, на един лакът от него. Механикът усещаше напрегнатостта и любопитството й, но също така и едва потискания ужас да не бъде наранена отново. Как можеше да я убеди, че няма такива намерения?
Той се замисли за собствените си проблеми, които продължаваха да го притискат. Заплахата от изпращане на фронта изглеждаше особено близка. Ниш простена и започна леко да се поклаща. Въздишката му бе насилена, но само отчасти. С нея той изразяваше състоянието си, потънал в море от злополучия.
Юлия леко обърна глава.
Механикът продължи да се поклаща, уверен, че тя е насочила към него чудатите си сетива. Какво щеше да последва сега? Това бе всичко, което имаше значение.
Девойката внимателно протегна ръка, докосна бузата му с върха на пръста си и бързо се отдръпна. Ниш въздъхна. Тя утихна, наклонила глава на една страна. След това прокара ръце през лицето, косата, гърдите и корема си. Накрая протегна свитите си пръсти под носа му.
Това беше малко чудо. Юлия му показваше, че му се доверява — нещо, което не бе предлагала никому. Механикът подуши пръстите й. Не усети почти нищо, защото след престоя си в онази тъмница Юлия бе развила мания за чистота и се миеше по десетина пъти на ден. Тя ухаеше приятно, чисто и свежо. След като напълни ноздри с аромата й, той повдигна глава и се усмихна.
Момичето отдръпна ръката си, отново я повдигна и му направи знак да я остави сама. Ниш се изправи и тихо пое към вратата. Предстоеше му да измине дълъг път, но поне бе поел във вярната посока.
Гласът на Юлия го спря на прага.
— Ще нося маската ти, Ниш. И ще ти помогна да я намериш.
— Благодаря ти — прошепна той в отговор.
Крил-Ниш отиде в отсека на занаятчиите и разказа на Иризис за случилото се, едва сдържащ доволството си.
— Успях! — заключи той. — Тя ми се доверява. Каза, че ще ми помогне да намеря Тиан!
Изненадващо, Иризис не сподели удовлетворението му, а над разказа за подушването се навъси.
— Като разгонени псета — изсумтя тя. — Да се захващаме за работа.
Обратно в стаята на Юлия започнаха с очилата, в чиято изработка Ниш бе вложил цялото си майсторство. Големи овални парчета затъмнено стъкло в рамка от ковано стъкло. Дръжките им бяха извити, като на обикновени очила за четене.
Тя колебливо си ги сложи, направи няколко крачки из стаята и веднага ги свали.
— Не мога! — каза Юлия и потри ушите и носа си.
Първи неуспех. Ниш взе очилата и й подаде антифоните. Юлия ги взе, сложи си ги и се усмихна — първата й усмивка, която Крил-Ниш виждаше, макар и мимолетна.
Той й подаде дрехите. Девойката прокара пръсти по полото и се навъси. Облече го, но още докато придърпваше блузата около кръста си, започна да се гърчи и изпищя:
— Пълзи! Пълзи!
С рязко движение съблече блузата и я хвърли в кофата си с вода. Сетне се изправи, като се потриваше трескаво.
Иризис рязко отвори вратата.
— Какво става?
Механикът взе кофата, очилата и останалите дрехи и излезе.
— Поне антифоните й харесаха. — Той разказа на занаятчията за случилото се.
— Проверих всичко — раздразнено рече Иризис. — Всички шевове са прикрити. Няма и едничка нишка, която да виси.
— Щом тя се оплаква, значи има причина. Да отидем при тъкача.
— Добра идея.
Двамата напуснаха фабриката, подминаха цистерните с вода и касапите, за да поемат към скупчените постройки, където се помещаваха техничарите. Тяхната работа не беше пряко свързана с производството на кланкери.
— Зает ли сте, майсторе? — попита Иризис, надничайки през вратата.
— Винаги съм зает — отвърна въпросният, бледен човек, който никога не се усмихваше. В момента се бе заел да оправя един от становете, чиито влакна здравата се бяха оплели. — Погледнете. Проклети чираци! Ако им изгребеш мозъците и ги сипеш на едно място, акъл и за въшка няма да се събере. Какво искате?